Ревност и съперничество между децата в семейството

Първа част

Динамика на отношенията между братя и сестри

Наситените с агресия и конфликти отношения между братя и сестри в семейството могат да бъдат истинско предизвикателство за търпението и възпитателните методи на родителите. Те също така могат да имат силен негативен ефект върху функционирането на семейството като цяло. Нерядко заяждането и дразненето между децата в семейството прераства във физически сблъсък, при който родителите, могат да се опасяват за физическата безопасност на децата си.

Важно е да знаем, че ескалация на конфликта до такава степен не възниква изведнъж, а и има своята предистория. Върху характера на отношенията между децата в семейството влияние оказват редица фактори, които са даденост: разликата във възрастта, не-/сходството в характерите и наличието на сходни интереси, или обратно – пълната им противоположност.

Все пак независимо от факторите, върху които родителите нямат контрол, има определени правила и препоръки за превенция и смекчаване на съперничеството между братята и сестрите.

Отглеждането на две и повече деца и разликата във възрастта:

Според френската психоложка Франсоаз Долто при разлика във възрастта от една  до четири-пет години рисковете са ревността да се прояви като регресия към едно по-ранно развитие, докато при голяма разлика – пет и повече години, рискът е по-голямото дете да иска „да си присвои бебето“, така че да се грижи за него по-добре от майката и бащата.

Малка разлика от 1,5 до 4-5 години

Според Франсоаз Долто реакциите на ревност при появата на по-малко братче или сестриче могат да се проявят с регресия към по-ранен етап на развитие, възстановяване на някои стари навици като връщане на памперса по време на нощното спане, хранене с биберон, смукане на палец. По-голямото дете е изправено пред нещо като „криза на идентичността“ – то е разкъсано между „две възможности – дали е по-доблестно  (като се вземе предвид възхищението на семейството) да се идентифицира с бебето, тоест да се върне назад в развитието си, да поднови навиците, които е имало като малко, или напротив, да напредва и да се идентифицира с възрастните“ (Франсоаз Долто „Когато се появи детето“). Коренно противоположната реакция, е когато по-голямото дете в присъствието на по-малкото си братче или сестриче се държи по абсолютно различен начин, показвайки се прекалено разумно и зряло за възрастта си. Това не бива да смущава родителите, то е начин за по-голямото дете да демонстрира индивидуалността си.

По-голяма разлика във възрастта : пет-шест и повече години

В тези случаи реакцията на ревност на по-голямото дете може да се изрази в опит за присвояване на бебето като се грижи за него по-добре от майката или бащата.  Франсоаз Долто пише „Тук трябва особено да се внимава, защото то може да се отклони от собствената си съдба на момче или момиче, което расте сред другарите си, и да се превърне в същинска малка майка или малък татко. Това е много лошо за него, много е лошо и за малкото, за което майката вече ще има две лица и два гласа.“. Долто съветва, че на по-голямото дете може да се позволи да се занимава с по-малкото и да участва в грижите по отглеждането, но това не трябва да се превръща в система. Участието на по-голямото дете в грижите за по-малкото не трябва да се взема за повод за майката „да си почине“, нито да се даде повод на по-голямото братче или сестриче да мисли, че може да заеме мястото на „почти-родител“ за по-малкото бебе.

 

Различия в характерите                                                        

Една моя клиентка, майка на две момичета сподели „Понякога ми се струва, че ако имах син и дъщеря, различията в характерите им едва ли щяха да бъдат така драстични, както се различават характерите на голямата и малката ми дъщеря.“ Едната, споделя тя, е интровертен тип, може с часове да рисува, да чете, или да майстори нещо, докато по-малкото с 5 години дете има нужда от честа смяна на активността, от присъствието на фигурата на родител или възрастен, който да бъде въвлечен и ангажиран в играта и да предостави цялото си внимание.

И тук, както и при обсъждането на разликите във възрастта, важи правилото, че родителите трябва да третират всяко от децата като личност сама за себе си, въпреки изкушението от „уравниловка на отношението“. Както пише Долто: „Трябва майката и бащата да се стремят, доколкото е възможно, да бъдат за всяко от децата си родители на единствено дете“.

Това означава, че ако синът Ви се интересува от астрономия, а дъщеря Ви – от балет, ще трябва да сте толкова заинтересовани от орбитата на слънцето и произхода на белите джуджета, колкото и от концерта на някоя гостуваща примабалерина. Понякога бащите естествено проявяват по-голяма склонност за съпреживяване и споделяне на интересите на сина, докато майките – на интересите на дъщерята, но това не бива да служи като оправдание за разделение по линията „мъжко-женско“. Напротив, момчетата имат нужда от поддържане на здрава връзка с майката във всяка една възраст дори и в пубертета, толкова, колкото и момичетата имат нужда от пълноценни отношения с бащата. Именно по подобие на родителя от противоположния пол в психиката на момчето и на момичето се изгражда и развива комплекса от архетипни преживявания и тенденции, който Юнг нарича Анима при мъжа и Анимус при жената и който има балансираща роля по отношение на съзнанието и се проявява при избора на партньор от противоложния пол.

По книгата на Франсоаз Долто “Основни етапи на детството”

Към втора част