Ревност и съперничество между децата в семейството 

Втора част

Ролята на родителя

 

В първата част обърнахме внимание на някои от факторите, които могат да обострят естественото съперничество между братята и сестрите.

Наред с тези дадености, начинът, по който родителят ще участва, модерира и реагира на отношенията между братя и сестри има ключова роля.

Ако двете деца не могат да играят заедно и опитите им за контакт приключват с тежък конфликт, то тогава родителите могат да помислят как да дадат повече самостоятелност на по-голямото дете, така че то да може да играе навън с връстници, докато за по-малкото се предлагат занимания, съобразени с възрастта му.

В този смисъл разпределянето на времето, прекарано с децата между бащата и майката, е от първостепенно значение. Между впрочем именно ролята на бащата при появата на второто дете е от огромно значение, за да се избегне усещането за изоставяне и изолация у по-голямото дете. Бащата би могъл да каже на по-голямото дете, взимайки го със себе си по работа или извеждайки го на разходка „Ти си голям/а, ще дойдеш с мене“. Така, „произвеждайки в по-горен чин по-голямото дете“ бащата предотвратява реакциите на ревност, които при възрастова разлика от 1 до 4-5 години се проявяват в зацикляне на едно по-ранно ниво на развитие и регресията към бебешки навици като напр. смукане на палец, отказ от твърда храна, завръщане към навика да се пие от шише или дори нощното напикаване. Последното се среща често у по-голямото дете като „проблем на идентичността“ (виж първа част). Фрасоаз Долто пише „Детето иска да подражава на онези, на които се възхищава, и да се възхищава на същото, на което се възхищават мама и татко. И ако те покажат, че се възхищават на бебето, вече е трудно да се намери изход – трябва да се поощрява развитието на по-големия, да се канят деца на неговата възраст, да не се оставя по цял ден край креватчето, заедно с майката и бебето.“

Бащата като фигура е още по-необходим за по-голямото дете, ако разликата между децата е от 5-6 и повече години. В тези случаи реакцията на ревност, както споменахме, може да се изрази в опит за присвояване на бебето. Чрез уменията за създаване, поправяне, майсторене, изследване бащата би могъл да насърчи самостоятелността на детето и да го приобщи към света на възрастните. Същата роля може да изиграе и друга фигура от разширеното семейство като баба, дядо, леля. Бабите и дядовците могат да бъдат полезни, засилвайки идентификацията на детето с родителските фигури, вместо с малкото братче или сестриче, говорейки му за нещата, които техният татко или мама са правели на техните години.

„Ти не си справедлив!“ – Как да се спасите от капана да бъдете „справедливият съдия“

Децата според Франсоаз Долто, особено тези, обхванати от ревност, са болезнено чувствителни към всяка проява на несправедливост в отношението на родителите. Наскоро голямата ми дъщеря ми каза: „Когато аз ходех на стол и исках да си нося храна от вкъщи, не ми позволявахте, а сега на сестра ми й позволявате.“ Франсоаз Долто съветва, че най-адекватната реакция на родителя е да покаже, че разбира емоциите на по-голямото дете, което може да се чувства гневно и недоволно и да признае, абсолютно искрено, че той като всеки човек прави грешки, и колкото и да се старае никога няма да успее да е напълно справедлив, така както и светът не е напълно справедлив. Всеки опит за оправдание, омаловажаване или отричане на възприетата от детето несправедливост, само ще засили усещането на детето, че то е неразбрано.

Правила и препоръки за справяне със съперничество между сиблинги

  • Не си избирайте любимец. Третирането на едното дете като любимец от страна на единия или и на двамата родители залага „мините“, от които ще избухнат последващи конфликти между децата.
  • Не сравнявайте децата по отношение на качества, умения или поведение. В никакъв случай не посочвайте едното дете като модел за подражание от страна на другото. Децата в семейството са индивидуалности и от най-ранна възраст търсят онези дейности и занимания, чрез които могат да изразят себе си и различието си. Сравнението само ще ги накара да се почувстат недооценени като индивидуални личности и насилствено поставени в сянката на брат си/сестра си. А това ще посее семенцата на конфликта.
  • Когато децата са на различен етап на развитие или имат доста различни интереси, отделете време, в което да обърнте специално внимание на всяко едно поотделно, като споделите грижите с другия родител или бабите и дядовците.
  • Създайте семеен отбор, чрез който да подсилите идентификацията със семейството като обединяващо цяло, в противовес на борбата за превъзходство между отделните членове. Тук от безспорно значение е моделът на отношенията на двамата родители. В него не трябва да има никакво място за съревнование и сравнение. Например, ако излизате на разходка с друго приятелско семейство, можете да мобилизирате отбора да подготви всички, необходими за излет на открито игри и спортни принадлежности. Или ако участвате в доброволческа акция за почистване на квартала от боклуци, си поставете за цел да почистите най-добре Вашият район. Това може да не са събития, които възникват ежедневно, но с малко въображение и находчивост ще откриете и други случаи, в които семейният отбор може да бъде призован за действие.
  •  Възлагайте на децата задачи, които да изпълнят заедно. Когато са по-малки, задачите могат да бъдат грижа за домашния любимец, или подреждане на детската стая, закачане на празнича украса. А когато са по-големи, могат да приготвят закуска заедно за мама и тати, или пък да участват заедно на благотворителна дворна разпродажба.
  • Направете Пано на сестринското/братското поведение, на което записвайте или обозначавайте със символи/рисунки случаите, в които едното от децата е направило нещо добро и похвално за другото дете: помощ да се справи със задача,  подарък или споделяне на нещо свое.

По книгите на Франсоаз Долто “Когато се появи детето” и “Основни етапи на детството” и статии от интернет пространството

Към първа част