Кризата в средата на живота. Фазата на лиминалността или свободното плаване : среща с архетипа на Сянката

С отделянето на Аз-овата идентичност от Персоната, индивидът навлиза във фазата на лиминалността. Тук като образ от митологията, който опосредства и съпровожда цялото това пътуване в несъзнаваното, трябва да обърнем специално внимание на бог Хермес. Хермес е почитан в древността бог от древногръцката митология, с чието име най-често се свързва ролята на вестоносец на посланията от боговете.  В тази си роля той се появява не само в епизода от Илиада, в който помага на Приам да откупи и прибере тялото на сина си, Хектор, а и в други митове, например в мита за Деметра и Персефона той е пратеник на Зевс, в царството на Хадес, за да предаде волята на гръмовержеца. Поради тази причина, в аналитичната психология Хермес се възприема като персонификация на посланията от несъзнаваното. Неслучайно той е почитан и като бог на сънищата и на него е отдавано последното възлияние преди сън (1). Наред с това Хермес е почитан и като покровител на пътешествията, охраняващ кръстопътищата и пазител на праговите пространства, т.е. бог на преходите между различните светове на съществуване. В тази връзка с намесата на Хермес в аналитичната психология се свързва пътуването на душата през различни състояния и идентичности. Такова пътуване е и кризата в средата на живота.

По време на това пътуване личността пребивава в лиминалното. Лиминален идва от латинската дума limen, която означава портал, прагово пространство. Минавайки през прага, човек се намира в едно гранично пространство макар и само за секунди. Като психологическо състояние, лиминалността е състояние между две идентичности на Аз-а, състояние на преход между две психологични структури.

Във това пространство на “временно суспендирана идентичност” от несъзнаваното нахлуват други лични и колективни съдържания. Архетипът на Сянката изплува в образи от сънищата с мощен енергиен заряд.

Сянката е друг основен архетип на колективното несъзнавано, който до голяма степен противостои на Персоната, и който също както всеки архетип има лично и колективно ниво на съдържание. В личен план Сянката обхваща всички онези неприемливи импулси и желания на личността, които индивидът е потиснал, за да се адаптира към изискванията на семейната среда, родителските фигури и значимите авторитети от детството. Сянката, освен това, съдържа качества и способности, от които индивидът се е отказал, защото тяхното развитие не е било подкрепяно от средата. Холис твърди, че съвременното общество насърчава тясното профилиране на индивидите от най-ранна възраст, което има за резултат развитието на определени психични функции за сметка на други и формирането на способности и умения, в които индивидът е най-добър, за сметка на други. Измежду четирите психични функции, формулирани от Юнг: мислене и чувстване, усещане и интуиция и тяхната специфична комбинация с една от двете нагласи- екстраверсия или интроверсия, се формират най-силно именно онези, които спомагат за по-доброто приспособяване на индивида към средата. В същото време четвъртата, подчинена функция, онази, която е противостои на водещата психична функция, остава най-слабо развита и потисната в несъзнаваното (така мисленето противостои на чувстването, а усещането на интуицията). В ситуации на психични кризи и изчерпване на ресурсите, когато водещата функция не е в състояние да осигури на индивида адаптиране към ситуацията, несъзнаваните нагласи се активират, за да компенсират едностранчивостта на съзнанието и именно подчинената функция бива активирана заедно с и в несъзнаваното съдържание (Холис).

Активирането на архетипа на Сянката може да се прояви под формата на импулсивни и неконтролирани поведения, а в някои случаи и като патология – напр. клептомания. Импулси на личността, които са били изтласкани и отречени, първоначално в името на одобрението и любовта на родителските фигури, а след това и в името на принадлежността към определена социална и професионална общност, могат да направят пробив в поведението като прояви на агресия в междуличностните отношения или на друг вид асоциално поведение: манипулация, злоупотреба, присвояване, кражба. Зад тези импулси, се крият съкровени желания на индивида, които са били пожертвани. Хермес, като бог, който е в пряк досег с желанията си и ги осъществява без да се съобразява с правилата (2), отново напътства индивида към единението му със съкровените му пориви.

Едва след като изтласканите желания и импулси на личността биват интегрирани в съзнанието, т.е. приети като нещо лично, Аз-ът може да реши с и без кои от тях може да живее.
Сянката, обаче, е едновременно с това извор и на креативност, която може да избави личността от капана на клишираното мислене и закостенелите подходи за намиране на изход от проблемни ситуации. В Сянката често са заключени спонтанността, поривът към творчество, игра, съзидание, като желания, несъвместими с Персоната. Често точно по време на прехода в средата на живота личността преоткрива и възобновява отдавна изоставени свои интереси, развива нови умения и таланти. Интегрирайки отцепените си части, личността постига по-голяма пълнота и цялостност.

(1) Възлияние – елемент от античните религиозни ритуали, причислява се към безкръвните жертвоприношения, по същността си е изливане на течност в чест на боговете, най-често вино, но още и мед, зехтин, вода

(2) пример това е сцената, в която Хермес открадва стадата на брат си Аполон, за да засити глада си, а след това ги принася в жертва на боговете