Криза в средата на живота. Среща с Анимата. Интегриране на родителските комплекси

 

След сблъсъка с архетипа на Сянката, по пътя на индивидуацията личността се среща с архетипа на магическия друг – Анимата (за мъжа) и Анимуса (за жената). Подобно на Сянката и Анимата, съотв. Анимуса, са архетипи, които обхващат онези аспекти на личността, свързани с чертите и качествата на противоположния пол. Ако съзнанието на мъжа е доминирано от рационалния принцип, принципа на Логос (закона, реда), който той наследява по бащина линия, то, закономерно, несъзнаваното му ще бъде управлявано от принципа на Ерос, способността за емоционално свързване, която е отражение на опита с майката. Отново, тъй като Анимата, като част от личността, носител на чувствената нагласа за свързване със света, е несъзнавана, тя може да бъде преживяна в образи от сънища и видения, да завладее мъжа под формата на капризни и нестабилни настроения или, както се случва най-често да бъде проектирана върху личност от противоположния пол. Анимата първоначално се констелира от най-ранните преживявания на момчето със собствената му майка, а Анимусът от преживелищния опит на момичето със собствения му баща, но постепенно двата архетипа приемат черти и свойства, присъщи и на други личности от противоположния пол, с които момчето и момичето влизат в досег. Това могат да бъдат учители, интимни партньори, но и личности, с които човек не влиза в преки отношения, напр. известни личности от съвремието, исторически фигури, дори герои и героини от художествени произведения.

Срещата с Анимата при прехода в средата на живота е разтърсващо преживяване, носещо в себе си възможността за трансформация. Мърей Щайн илюстрира психичните динамики на тази среща, чрез епизода между Одисей и магьосницата Цирцея. Въздействието на Анимата може да бъде толкова силно и очарователно, че да превърне мъжа в животно : спътниците на Одисей биват омагьосани от Цирцея с помощта на чудодейна отвара и биват превърнати в прасета. Отново на помощ на Одисей идва Хермес, който давайки му правилната билка, му осигурява оръжие срещу магията на Цирцея; впоследствие, спечелвайки благосклонността й, той успява да я склони да върне човешкия образ на моряците му.  Ако приемането на поканата за среща с богинята/Анимата в други случаи може да носи сянката на регресия (1), то преминаването през лиминалното, което съществува под знака на Хермес, естествено носи аспекти на ретроградно движение на психичната енергията. Ретроградното движение на либидото е необходимо за интегриране на онези аспекти на личността, които са отцепени в несъзнаваното.  Да преминеш през лиминалното, означава да си отворен за срещи с божественото. В същото време Херметическата нагласа изисква животоспасяваща доза съмнение и бдителна проницателност, които позволяват на Одисей да държи в съзнанието си родината и корените си, за да може да се върне към тях.

Обратно към контекста на преживяванията на човешките индивиди, преминаващи през прехода към зрелостта, очарователната мощ на Анимата може да се прояви като влизане в емоционално-разтърсващи любовни афери, но и като замъгляване на съзнанието и впускане в приключения със съмнителен изход, често касаещи рязка смяна на професионалното поприще.

Интегрирането, т.е. осъзнаването на Анимата и Анимуса като аспекти на собствената личност, освобождават човек от мощта, която техните проекции могат да придобият, действайки през несъзнаваното и помагат на индивида да възприема обектите от противоположния пол като индивидуалности, хора със собствена личност и мисия, с които да създава смислени и осъзнати партньорства.

Кризата в средата на живота и интегриране на родителските комплекси

Постепенно от съдържанията на сенчестата страна на личността се появяват комплексите, а най-значимите от тях са свързани с родителските фигури. В аналитичната психология комплексите са мрежи от свързани идеи с висок емоционален заряд. Родителските комплекси, майчиният и бащиният, се формират в най-ранния опит на човешкия индивид. Те ще оказват толкова по-голямо влияние върху личността, колкото са по-неосъзнати и ще бъдат проектирани върху обектите от реалността – брачен партньор, ментор, висшестоящ началник. Ако родителят се е провалил в това да подкрепи утвърждаването на стойността на детския Аз или не е успял чрез личния си пример да приеме в обятията си живота, то и детето му ще има сериозни затруднения с това да живее своята собствена реалност (Дж.Холис). Двете първични нужди на детето, пише още Холис, са нуждата от отглеждане и нуждата от овластяване. Докато нуждата от отглеждане е архетипно свързана с женското, съответно майчиното начало, то нуждата от овластяване се определя основно от мъжкото начало и от бащата.

Отношенията с родителите създават целия модел на отношения със света. Три от аспектите, върху които родителските комплекси имат ключово влияние, трябва да бъдат осветлени и осъзнати по време на кризата в средата на живота. На първо място това е представата за света като място, което е подкрепящо или нараняващо, предлагащо топлина или посрещащо със студенина. На второ място, индивидите трябва да осветлят аспектите, свързани с отношението към авторитетите и към властта. В средата на живота способността да откриеш авторитет в самия себе си, определя доколко зрелият индивид ще успее да се еманципира от зависимостите си в детството. И третият важен аспект от живота, който може да бъде освободен от капана на родителските комплекси е интимността. По отношение интимните отношения родителският модел има формиращо влияние. Човек, който не се е освободил от родителските си комплекси, твърди Холис, ще бъде „програмиран“ да избира партньор, който прилича на родителя от противоположния пол или във втория сценарий, като своего рода свръх-компенсация, да избира партньор, който е антипод на родителя от противоположния пол.

На изхода от кризата в средата на живота

В заключение, ако перифразираме думите на Холис, преходът в средата на живота е възможност за прераждане след една символична смърт. Научавайки се да живее „с лице към смъртта“ (Хайдегер) човек има възможност да заяви отново живота си, да възвърне и възстанови онези парчета, части от себе си, които са изоставени назад в невинните години на детството.
След прехода в средата на живота хората могат да бъдат разделени на две категории, продължава Холис. За тези, които успешно са преживели загубата на омнипотентния Аз от първата половина на живота и са „погребали“ кухата и изпразнена от лично съдържание Персона, като са поели отговорността за живота си, той все още остава предизвикателство, все още си струва да бъде отвоюван, докато за останалите той е пълен с горчивина, разкаяние и страх. Тези, които са успели „да избегнат“ първата смърт, се чувстват преследвани от втората, изпълнени с опасение, че животът им е лишен от смисъл.

(1) Регресия – свързва се с регресия на либидото, връщане на либидото към по-ранни етапи на психично развитие