В търсене на магическия Друг. Психодинамика на връзката.

Първа част

 

Идеята за любовта като идеална, изцеляваща и даваща смисъл на живота е издигната в култ в съвременните западни общества. Нещо повече, както Дж. Холис* проницателно подчертава, идеята за любовта е засенчила идеята за Бог. Така да се каже намирането и съхраняването на съвършената любов се е превърнало в своеобразна религия за човека на нашето време, изгубил връзката си с божественото и духовното. Вкопчването в ефимерното материално съществуване, доминирано от парите и стремежа да притежаваш, има нужда от някаква химера, от велика, но илюзорна идея, която да създаде илюзията за смисъл*. В съвремието ни две големи идеи доминират колективното съзнание, продължава Холис: едната е идеята за безсмъртието, вариант на което е идеята за вечната младост, а другата – идеята за перфектната любов.

За мощната психична енергия, която е впримчена в тази идея ни напомнят неизброимите песни, филми и книги, посветени на романтична тематика. Натоварена с огромни очаквания, романтичната любов се очаква да бъде разрешение на всички наши слабости, изцеление за незарастващите рани на личното ни развитие, спасителен пристан за корабокруширалата ни душа. Колкото повече се стремим към нея, превивайки се под багажа на тези очаквания, толкова по-трудно постижима се оказва тя. Дори съдбата да ни срещне с правилния любим човек, след повече или по-малко дългия период на ухажване, пеперуди в стомаха и камбанен звън, настъпва отрезвяващо осъзнаване, че любимият не е самоотвержено готов да откликне на нуждата ни да бъдем отразявани, обгрижвани, защитавани и спасявани от скуката и от самите себе си.

Разбира се, моментът, в който след реенето в облаците на романтичното опиянение, преживеем твърдото приземяване в реалността, носи дълбоко разочарование и чувство за провалени надежди. Някои връзки приключват на тази фаза, а други продължават, в случай, че партньорите са склонни да приемат както другостта на Другия, така и онези свои аспекти, които са забъркали цялата каша около романтичното влюбване.

Един древногръцки мит, митът за Ерос и Психея представя именно темите за влюбването, търсенето на любимия, рухването на илюзиите, разпознаването на проекциите, страданието и в крайна сметка, личностовото израстване като основа за свързването между две човешки същества.

В историята Психея е девойка от света на смъртните, която по красота не отстъпва на богините от Олимп. Фактът, че красотата на Психея е обожавана и възхваляна сред човеците наравно с Афродита, стига до богинята на любовта. Разгневена, тя праща не друг, а собствения си син си, Ерос да отрови душите на мъжете, така че те да не пожелават повече Психея. При вида на Психея, обаче, самият бог на любовта, е поразен от собствената си стрела и не успява да изпълни заръката на майка си. Той отнася Психея на една висока планина и става неин любовник. Тъй като на смъртните не е писано да познаят божествата в истинския им вид, Ерос се явява на Психея само в абсолютен мрак. Един ден, предизвикана от сестрите си, тя нарушава забраната и поднася маслена лампа към лика на своя любим. Капка от горещото масло пада върху спящия Ерос и го изгаря. Не можейки да повярва, че Психея е нарушила забраната му, той я напуска. Историята продължава и след поредица от изпитания, на които Психея е подложена от Афродита, следва щастлива развръзка. Ерос и Психея отново се събират, за да създадат траен брачен съюз с благословията на самия Зевс.

Този мит ни предава една приказна история за изстраданата любов и с негова помощ можем да надникнем в мистерията на романтичната любов и трудния път на израстване до зрялата любов. Историята за Ерос и Психея разказва за любовта по-скоро от гледната точка на жената.

В първата част на мита Психея обича всеотдайно и безрезервно своя непознат любим, без да може да го види в истинския му образ. Всяка вечер той  се представя под наметалото на мрака, взима я в обятията си и я дарява с ласки, а на сутринта я напуска, за да се завърне отново вечер. Без да задава въпроси Психея приема един любовник-фантом, на когото тя се доверява сляпо и обича безусловно. Това е алегория за първата фаза от развитието на връзката, фазата на взаимните проекции.  Проекцията е защитен психичен механизъм, характерен за ранните фази на развитие, но може да се наблюдава и при здрави възрастни, когато несъзнавани психични съдържания на субекта, биват пренесени/проектирани върху обекта (непознатия Друг). Проекцията може да изпълнява различни функции на различните етапи на личностово развитие, но когато става въпрос за ранните фази на връзката между партньори, проекцията може да направи така, че върху другия да бъдат проектирани качества и черти, които принадлежат на собственото несъзнавано. Тук е и разковничето, кои точно несъзнавани съдържания се проектират върху партньора? Тъй като първообраз на всяка една връзка за човешкия индивид е връзката му с родителите, с майката и с бащата, по-голямата част от проекциите произлизат от родителското имаго – идеализиран образ на родителя, носещ част от неговите човешки черти, но и очарованието на майчиния и бащиния архетип. Не случайно любовта често е наричана сляпа, а Купидон е изобразяван с превръзка на очите. Когато човек е във фазата на такива мощни проекции, той е сляп за истинската същност на любимия/любимата и вижда в него или нея части от самия себе си. Енергията, която захранва мощните проекции идва от копнежа по възстановяване на едно архаично състояние на пълна слятост с другия, копнеж, произтичащ от преживяването на бебето на блажено единство с майката.  „Другият е едно с мен, той  (почти) винаги е в състояние да откликне на моите потребности, както и аз на неговите.“ Психичната енергия, която се отприщва във фазата на взаимните проекции е така мощна, че води до усещане за разширяване на личността и до инфлация. В тази фаза хората могат да бъдат чути да казват „С него/нея аз ставам друг човек…той/тя ме прави по-добър човек. Любовта му/й е вълшебна, с нейната сила аз мога да поместя планини и прекося океани.“

Но както се случва и в мита за Ерос и Психея рано или късно настъпва моментът на прояснението, проекциите се износват и изведнъж другият бива възприет в абсолютно нова светлина – като  човек, който е различен от онзи, в когото сме се влюбили, човек, който има собствени желания, мисли и планове, различни от нашите, с една дума – отделно човешко същество. Тази фаза носи огромна болка от разпадането на илюзията за първична слятост и непоносим товар от разочарование. Предизвикателство е да се опиташ да видиш другия като отделен индивид и някои отказват да го приемат, хвърляйки се в битка за контрол над другия в опит да го моделират по собствения си вътрешен еталон. Ако другият се окаже неотстъпчив да промени себе си по подобие на налагания му идеал, двойката може да влезе в отношения на борба за власт чрез използване на принуда и унижение, които пресушават любовните чувства. Вместо свързване, настъпва постоянно нахлуване и опит за завладяване на личната територия на другия, една своеобразна война.

Да се върнем на мита. Ерос е изгорен от лампата и напуска Психея. Тя тръгва да го търси по всички кътчета на земята, стигайки накрая до майка му, Афродита, при която той е намерил убежище. Афродита е убедена в земната недостатъчност на Психея и за да я докаже й поставя няколко непосилни задачи. За изненада на богинята, с помощта на неочаквани, но добронамерени помагачи, Психея успява да се справи с всяка от тях. Решаването на тези задачи има символно значение, то съответства на огромния вътрешен труд, по търсенето на източника на проекциите вътре в собственото психично, осъзнаването на онези несъзнавани  съдържания на собствената личност, които другият е трябвало да приеме и интегрирането им обратно. И най-накрая, този огромен личен труд по себе-познание включва жертването на илюзията за завръщане към Райската градина, към онова състояние на задоволеност и блаженство, и поемането на отговорността за собственото развитие. А другият? Другият може да остане до нас, като партньор, който от своя страна ще върви по своя собствен път и ще следва собствената си индивидуация, вътрешният проект за оцелостяване.

По материали от книгата на Джеймс Холис “Райският проект. В търсене на Магическия Друг”

*критиката на илюзорната идея за перфектната любов, не трябва да се разбира като отрицание на нуждата от свързаност и създаването на партньорски отношения, които са базисни потребности за човекото същество. Но точно както и продуктовият маркетинг предлага “перфектни решения”, така и тази идея съдържа в себе си презумпцията, че идеалната любов само трябва да се търси, спечели и след това да не се изпуска. Аналитичното виждане, защитено и в този материал, е, че работата на личността да постигне по-висока осъзнатост и интегрираност е conditio sine qua non за създаването на зрели партньорски отношения.