
Image by Наркологическая Клиника from Pixabay
Социалната изолация и психичното здраве в условията на пандемията от COVID-19
Пандемията от COVID-19, постави милиони хора по целия свят във физическа изолация и ги сблъска със стреса и неблагоприятните последствия от затварянето вкъщи за продължителен период от време.
Въпреки че все още липсват достатъчно данни за ефектите от изолацията, наложена като мярка за справяне с разпространението на COVID-19, ефектите от социалната изолация върху общото здравословно състояние и в частност върху психичното здраве са проучвани и изследвани от дълги години.
Редица проучвания показват, че социалните връзки са от ключово значение както за психическото, така и за физическото здраве. Някои изследователи дори вярват, че връзките са биологична необходимост и жизненоважни за нашето благосъстояние и оцеляване. Сред най-широко изследваните рискове за психичното здраве, свързани със самотата и изолацията са отключването или обострянето на психични разстройства като: депресия, тревожност, шизофрения, риск от самоубийство, както и деменция и болест на Алцхаймер.
Сайтът Medical News Today изброява някои признаци и симптоми, които сигнализират, че изолацията засяга психичното здраве на човек:
- чувство на депресия и тревожност
- агресивно поведение
- пасивност
- лошо качество на съня
- спад на когнитивното функциониране
- променена паметова функция
- занемаряване
Социалната изолация преди COVID-19
Изследванията на хора в напреднала възраст стигат до извода, че самотата, дефинирана като субективно усещане, свързано с липсата на социални контакти и свързаност, е клинично значим фактор, водещ до психични разстройства като депресия, но и до проблеми на общото здравословно състояние, като повишено систолично кръвно налягане, по-висок риск от сърдечни заболявания, нарушения на съня, повишен фибриноген и по-голям упадък на когнитивните функции. Изследователите отбелязват, че самотата е в основата на сложна плеяда от социо-емоционални състояния, които включват самооценка, настроение, тревожност, гняв, оптимизъм, страх от негативна оценка, срамежливост, социални умения, социална подкрепа и общителност.
Индивидите, които имат субективно преживяване за „самотност“ има нарушения на функционирането на сърдечно-съдовата система (по-висока обща периферна резистентност, по-нисък сърдечен дебит, по-малки промени на сърдечния ритъм и сърдечната съкращаемост в резултат на стресори)1. Индивидите, които изпитват по-голямо чувство за самота страдат от нарушен сън, който в дългосрочен план намалява нощните възстановителни процеси, а това на свой ред допринася за влошено здравословно състояние и благополучие.
В по-напреднала възраст субективното усещане за самота значително корелира с риска от смърт, който е по-силно изразен при възрастните мъже2.
Според резултатите от Английското лонгитюдно изследване на стареенето English Longitudinal Study of Ageing (ELSA), проведено сред 6 000 възрастни хора, при участниците, които в началото на изследването са с по-малко социални контакти и са по-слабо ангажирани в социални дейности, се наблюдава по-голям упадък на когнитивното функциониране в рамките на четири години.
Австралийско лонгитютдно изследване, проведено с национално репрезентативна извадка от 20 000 индивида между 2007 – 2011 г. показва, че чувството за изолация, в следствие на промяна на местоживеенето поради външни причини, водеща до загубата на социални контакти, има големи негативни последици за психичното благополучие и че ефектите са по-изразени при жените и при възрастните хора 3.
Социалната изолация след COVID-19
През пролетта на 2020 г., обаче, с главоломното разпространение на пандемията от COVID-19 в световен мащаб социалното дистанциране и физическата самоизолация бяха наложени на милиони хора в света и почти всички възрастни и деца, учащи и работещи, семейни и необвързани хора изпитаха от собствен опит последиците от драстичните ограничения на социалния живот.
Докато мерките, предприети от правителствата за справяне с пандемията COVID-19, поставиха всички в социална изолация, те са нещо, което се различава от феномена на социална изолация, изследван сред определени групи дотогава. На първо място хората трябваше много рязко да преминат от обичайния си начин на живот към изолиране в домовете, на второ място причина за преживяването на психичен дистрес, беше не само рязкото нарушаване на нормалното ежедневие и изолацията, но и фактори като тревоги за здравословното състояние, собственото и на близките, финансова несигурност, свързана със страх от загуба на доходите или работното място, тревожност по отношение на достъпа до храни, стоки за бита от първа необходимост и медикаменти.
Тъй като събитията са съвсем скорошни все още липсват данни за ефекта от мерките, налагащи социална изолация върху здравето – физическо и психично. Все пак има някои скорошни публикации на изследвания, правени сред специфични популации или сред цялото население, които дават обща картина за тенденциите и случващото се с хората в плана на психичното здраве.
Проучване на близо 800 студенти в Торонто, проведено от изследователи от Макгил и Университета в Торонто стига до изненадващия извод, че студентите, които не са изпитвали проблеми от психологично естество до момента на пандемията, са били засегнати в по-голяма степен от психологически дистрес след началото на COVID пандемията , отколкото техните връстници с вече съществуващи психични проблеми.
Проучването е проведено на две вълни: през май 2019 г., а след това отново през май 2020 г. Участниците са помолени да отговарят онлайн на въпроси за своето психично здраве и благополучие. Въпросите от проучването изследват редица области, включително скорошни стресови преживявания, социална подкрепа, депресивни симптоми, затруднения в емоционалната регулация, самонараняване, симптоми на тревожност и алкохолна зависимост.
Анализите по показатели на психичното здраве от проучването през май 2020 г., проведено след началото на пандемията, изнендващо показват, че студентите със съществуващи психични проблеми изпитват намалени нива на стрес, тъга, депресивни симптоми, тревожност и усещане за обремененост, докато психично здравите дотогава студенти съобщават за преживявания на повишен стрес, тъга, депресивни симптоми, тревожност и обремененост. Според д-р Клои Хамза от Института за обучение в Онтарио в университета в Торонто и първият автор на изследването, тези парадоксални резултати се дължат на факта, че пандемията влошава социалните обстоятелства при психично здравите участници, докато тези, които имат съществуващи психични проблеми, са изправени пред същата или дори по-благоприятни социална ситуация след COVID-19, отколкото преди това.
Не всички изследвания, обаче, стигат до подобни изводи. Университетски Колеж Лондон, в лицето на екипа на д-р Дейзи Фанкурт провежда проучване сред 75 000 респонденти, които на седмична база от април 2020 отговарят на редица въпроси, свързани с психичното здраве и усещането за благополучие. Резултатите от изследването показват, че хората със съществуващи психични заболявания изпитват по-висока тревожност и депресия в сравнение с психично здравите хора. Също така нивата на психологичен дистрес при хората, които живеят сами и хората с по-ниски доходи са по-високи. Изследването установява, че по-младите хора показват по-нестабилен и непредвидим модел на реакция на стреса от COVID-19 и съобщават за преживяване на чувство на самотност в по-голяма степен в сравнение с възрастните хора, при които промяната след началото на пандемията не е така драстична в сравнение със стила им на живот преди това.
Ефекти на социалната изолация върху познавателните процеси
Освен, че социалната изолация се свързва с повишаване на тревожността и задълбочаване на депресията, тя влияе и върху когнитивното функциониране, казано с други думи, върху познавателните процеси: внимание, възприятие, памет, мислене. Данни за състоянието на астронавти, ангажирани в космически мисии и изследователи, участващи в антарктически експедиции ни дават възможност да надникнем в последиците върху когнитивното и психичното функциониране при сензорна депривация и социална изолация. Най-честите оплаквания в такива крайни случаи са чувство на обърканост, промени в личността, епизоди на тревожност и депресия.
Съвети за преодоляване на негативните ефекти от социалната изолация:
Към есента на 2020, когато посрещаме втората вълна от COVID-19, е ясно, че при липса на ваксина или на доказано ефективно лечение на симпомите на COVID-19, социалната изолация е неизбежна. Независимо от това, разбирайки феномена и вслушвайки се в реакциите на тялото си, всеки един би могъл да управлява стреса от затварянето по домовете чрез микс от активности и прости правила, целящ поддържане на физическата активност, добра кондиция на психичното функциониране и поддържане на социалните контакти с помощта на дигиталните технологии. Ето предписанията на експертите:
- Придържайте се към дневен режим, който включва извършването на определени рутинни дейности
- Ако работите от вкъщи, внимавайте за здравословния баланс работа/свободно време и правете регулярни паузи
- Поддържайте връзка с приятели и семейство по телефона и чрез многобройните приложения за видеочат
- Извършвайте дейности, които носят смисъл в живота ви и ви дават удовлетворение; за някои това може да е любимо хоби, за други – ангажиране в доброволчески кампании и благотворителност, грижа за самотни хора и др.
- Правете физически упражнения, така ще намалите стреса, повишите нивото на ендорфините в организма, и ще намалите нивата на хормоните на стреса: кортизол и адреналин.
- Поддържайте здравословен хранителен режим
- Медитирайте – това ще Ви помогне за намаляване на депресията и тревожността
- Прекарвайте време сред природата, особено на слънце сред зеленина и растителност, това подобрява настроението като намалява дейността в префронталните мозъчни дялове, които са свързани с тревожността. Ако не можете да излезете навън, дори слушането на естествени звуци, като дъжд или чуруликане на птици или даже гледането на картини, може също да помогне.
Източници:
- Cacioppo, J., Hawkley, L. , Crawford, et al (2002),Loneliness and Health: Potential Mechanisms, Psychosomatic Medicine, vol.64, May
- T. J. Holwerda1,2 *, A. T. F. Beekman2,3, Increased risk of mortality associated with social isolation in older men: only when feeling lonely? Results from the Amsterdam Study of the Elderly (AMSTEL)
- Rohde, N., D’Ambrosio, C., Tang, Kam Ki, Rao, P. (2016) Estimating the Mental Health Effects of Social Isolation, Applied Research in Quality of Lifе, vol 11, September, 2016
https://www.the-scientist.com/features/how-social-isolation-affects-the-brain-67701
https://www.covidsocialstudy.org/news
https://www.insider.com/how-social-isolation-affects-mental-health