Психодинамични аспекти на нарцисизма и нарцистичните личности във връзка

Трета част

Според Х. Кохут, който е основоположник на психологията на Аз-а , ранните нарцистични рани  са свързани с дефицит или неспособност на обгрижващата фигура, която в неговата терминология е наречена „Аз-обект“ да откликне емпатично на потребността на детето от „отразяване“ (mirroring).

Кохут постулира, че Аз-а на детето включва два първични компонента : грандиозният Аз и омнипотентният обект. За правилното развитие на грандиозния Аз детето се нуждае от родители, които са способни на емпатично отразяване, докато за формиране на омнипотентния обект детето се опира на идеализирания родителски образ, който чрез интернализация става ядрото, около което по-късно се изграждат идеалите и стандартите на поведение.

Родителите, които реагират благосклонно на децата си, им помагат да развият здрав Аз. Последователното подкрепящо поведение от страна на родителя способства за развитието на двата компонента на Аз-а. В същото време отделни и нетравматични случаи, в които детето е оставено без насочване или насърчаване от родителя, играят ролята на „оптимална фрустрация“, като по този начин модерират усещането за величие на детето до реалистични нива и помагат за интернализирането на чувството за идеал чрез родителя. В лицето на прекомерно родителстване, което не поставя забрани или поддържа свръх-отзивчивост към нуждите на детето, грандиозният Аз няма да бъде фрустриран и детето няма да отдели Аз-а си от родителя. В лицето на недостатъчно родителстване, такова, което е неотзивчиво или активно отхвърлящо детето, не може да се формира нито грандиозен Аз, нито омнипотентен обект. И в двата случая възникват нарцистични смущения, грандиозният Аз се пренася в зряла възраст, а индивидът остава “закачен” за междуличностната обратна връзка за валидация.

 

Лечим ли е нарцисизмът?

Според Кохут в процеса на терапия се активират архаичните структури на грандиозния Аз и на омнипотентния обект, което позволява чрез терапевтичния процес тези структури да преминат през трансформираща интернализация и съответно да се превърнат в набор от амбиции и набор от идеали.

 

Нарцис и Ехо

Или какви са връзките, които нарцистичните личности създават

Ехо е нимфата от мита за Нарцис, която попада в плен на неговото очарование, но любовта й бива трагично отхвърлена от младежа. Така, тялото на Ехо започва да линее и вехне от несподелена любов, докато накрая се превърне в камък, а от нея остава само гласът й, който като горско ехо може единствено да повтаря думите на Нарцис.

Нарцистичните личности изграждат връзки с партньори, от които ще изискват нестихващо обожание и възхищение. Всъщност, те избират партньор, с когото да могат да завършат задачите на ранното развитие, а именно поставянето на граници на собствената личност.

В същото време партньорите, които „ще се закачат“ за нарцисиста, много често имат свои собствени травми в детството, които се стремят да преработят през свързването с нарцисист. Често партньорът на нарцисиста е дете на родител с нарцистична патология. Дефицитът при този тип деца е липсата на безкористна и безусловна обич от страна на значим обект (родител), водеща до неудовлетворената инфантилна потребност да бъдат обичани безкористно и безгранично и да имат усещане за принадлежност. Въпреки, че този тип връзки могат да продължат дълго, в същността си те са дълбоко непълноценни, фрустриращи и се захранват от невъзможността на всеки един от партньорите да преработи дефицити на ранното развитие и травми от миналото. Колкото повече нарцистичният партньор увеличава изискванията си за внимание и обожание, толкова повече другият отстъпва и прави все по-големи компромиси със собствените си потребности, надявайки се, че със своята всеотдайност и посветеност на партньора ще заслужи обичта му. Разбира се, това никога не случва.

Ако осъзнаете, че партньорът Ви има тежки нарцистични проблеми, преди всичко не се самозаблуждавайте, че любовта може да го излекува. Задайте си въпроса как Вие сте се променили във връзката, чувствате ли, че се отчуждавате от себе си, имате ли усещане, че живеете чужд живот, или че животът Ви е дирижиран от изискванията на партньора Ви. Именно поставянето на граници между личностите на двамата партньори може да се превърне в лечебна промяна, която да доведе до по-удовлетворяващи партньорски отношения.

 

Към втора част

Към първа част