Нарцисизъм – същност и прояви
Първа част
Нарцистичен : който изпитва голям интерес и обожание, насочено към собствената си личност
Наскоро моя приятелка сподели тревогите си от промяната в отношенията с новия й приятел. „В началото“, каза тя, „бях запленена от него: приятна външност, перфектни маниери и умения да разказва забавни истории. Бях на седмото небе, когато започна връзката ни. Той беше толкова очарователен и не спираше да ме изненадва с компетентността си във всякакви най-разнообразни сфери на науката и опита, от авиостроенето и спорта до кулинарията. Но колкото повече време прекарвахме заедно, толкова повече си давах сметка, че нещо в отношенията ни куца. В един момент забелязах, че той води разговора, а когато заговоря за моите неща, работа или интереси, той рязко сменя темата. Веднъж не ме потърси три дни, след като му отказах да се срещнем, защото вече имах уговорка с колеги от работата. Друг път се нацупи, защото му казах, че приятелят му, с когото играят тенис, е много бърз на корта и разговорът след това “увяхна”. В допълнение, когато му споделих за тревогите си около предстоящия ми шофьорски изпит, той не прояви никакво разбиране, нито предложи помощ, а ме засипа с любопитни случки от неговия шофьорски опит. Започнах да усещам все по-голямо напрежение по време на срещите ни, усещах, че съм постоянно нащрек, че не реагирам спонтанно, а винаги се старая да не го разочаровам или ядосам. От една страна го харесвам много и ми се иска отношенията ни да потръгнат, от друга – усещам, че не съм себе си, когато съм с него и се питам колко време мога да издържа така“.
Когато четете тази история, сигурно веднага се сещате за някой от вашето обкръжение, който е талантлив, успешен, желана компания на партита, но който е болезнено чувствителен, ако стане обект на критика или не пожъне очаквания триумф и възхищение. Най-често става въпрос за нарцистични черти на личността, но в по-тежките случаи може да се касае и за нарцистично личностово разстройство.
Как да разпознаем нарцистичните личности
Какво отличава нарцистичните личности? Преди всичко те са погълнати от величието на собствената си личност и значимост. Преживяват се като специални, надарени с изключителни качества, физическа красота или талант. Поради това, че възприемат себе си като превъзхождащи останалите, нарцистичните личности очакват и да получат дължимото специално отношение, което може да означава внимание и специални привилегии. За да получат потвърждение на собствената си значимост, те може да изискват другите да им засвидетелстват признание за тяхната изключителност чрез правенето на специални отстъпки от общите правила. Често тези хора имат нужда от непрекъснатото одобрително отношение и възхищение от страна на обкръжението си и са видимо разочаровани, ако реакцията на постиженията им е умерена и сдържана, вместо екзалтирана. Хората с болезнено възприятие за собствена грандиозност могат да се потиснат или ядосат не на шега, ако в тяхно присъствие техните приятели и близки говорят с ентусиазъм и възторг за някой друг. Затова не е изненадващо, че чувството на завист е тъмната страна в емоционалния свят на тези хора, също както и чувството за срам и нищожност на собствената личност противостои на опияняващото чувство за грандиозност на себе-то. Превключването между такива полюсни състояния е друга особеност на емоционалния им свят, тъй като той функционира на принципа „всичко или нищо“. Често, за да се защитят от саморазрушителните чувства на срам и нищожност, те изграждат фантазен илюзорен свят, в чиито център стои грандиозната им личност. За да поддържат тази изкривена картина на реалността, те се нуждаят от обкръжение, което да им осигурява редовни „порции възхищение и обожание“. За огромна изненада, обаче, нерядко нарцистичната личност се проявява като личност с ниска самооценка, която възприема себе си като незаслужаваща внимание, интерес и обич. При по-задълбочен анализ на себе-възприятието се оказва, че тези негативни себе-представи изпълняват функцията на психична защита от фантазиите за грандиозното себе. В случая става въпрос за т.нар. “уязвим нарцисизъм” (vulnerable narcissism).
Дефицити на нарцистичната личност
Нарушена или липсваща способност за емпатично съ-преживяване
Един от най-злокачествените белези на патологичната нарцистичност е липсата на емпатия и невъзможността за емоционално свързване. В основата на тези емпатийни дефицити стои проблема на нарцистичния човек с границите на собствената личност. Така способността за съпреживяване на чужди емоции остава недоразвита и закърняла. Проблемът с неясно очертаните граници на собствената личност произлиза от неуспешно завършили фази на ранното развитие, а именно фазата на първичната симбиотична слятост на Аза на бебето и Аз-обекта (майката или обгрижващата фигура), когато емоциите на Аза се преживяват като емоции на обекта. Този вид емоционално преживяване води до незряла емпатия, при която се очаква, че другият човек изпитва точно същото, което изпитва и субектът. Често този тип хора въобще не проумяват как някой може въобще да изпитва определени чувства, ако те са непознати за тях самите.
Липсата на емпатия в патологичните форми на нарцистичния характер води до пълно пренебрегване на личността на другия и може да ескалира до експлоатация на другия в обслужване на собствените цели.
Нарушени отношения със значими обекти
Същият този проблем с границите на собствената личност пречи на емоционалното свързване, което насища приятелските и интимните отношения с топлина и емоционална плътност. Близките им хора най-често ги преживяват като отдръпнати и отстранени, но истината е, че в основата на тази емоционална дистанцираност може да стои страхът от заличаване на границите между собствената Аз-идентичност и тази на другия и разтваряне на собствения слаб Аз в Аза на другия.
Стремеж към перфекционизъм
Друга типична черта на нарцистичните характери е стремежът към перфекционизъм. Отъждествявайки се с грандиозния Аз, те се стремят към абсолютното съвършенство в своите постижения или пък ги съотнасят с непосилно високи стандарти. Осъзнавайки, че силите и възможностите им ги ограничават по отношение на постигането на идеалната цел, те могат да изпаднат в пристъп на отчаяние и вместо провала да изберат отказа и резигнацията. Стремежът към перфекционизъм, може да блокира креативността и себеизразяването, и творческите импулси да бъдат задушени от изискванията на грандиозния Аз.
Тази вътрешна борба между стремежа към перфекционизъм и ограниченията на таланта често демонизира живота на творческите личности. Именно творците са тези, които лесно попадат под сянката на нарцистичността, погрешно отъждествявайки цялостната личност с един отделен талант. Така чувствайки, че новата му творба се отдалечава от идеала за перфектност, творецът може напълно да се откаже от довършването й.
Агресивност и склонност към развиване на зависимости
Друга характерна проява на патологичния нарзисизъм са склонността към агресия, улеснена от липсата на емпатия. Описаната от Кохут нарцистична ярост се явява страничен продукт от дезинтеграция на Аз-а. Характерно за нарцистичната ярост е желанието за отмъщение, дълбоката убеденост, че несправедливо стореното зло трябва да бъде поправено, и нанесената болка трябва да бъде „отменена“.
Нарцистичните личности имат по-висок риск от развиването на алкохолна зависимост или зависимост към психоактивни вещества, като коморбидността при алкохолната зависимост се движи в границите на 0-18%, а при зависимостта от психоактивни вещества е в средни нива от 5 до 10%. При нарцистичните личности подтикът към употреба на вещества, свързани с удоволствено изживяване може да бъде свързан както с търсене на награда (положителен афект, стимулация), така и с постигане на облекчение (понижаване на стрес, тревожности, облекчаване на депресивно настроение).
Bulgarian 
English