Нарцисизъм

Втора част

Неврофизиологични основи на нарцисизма и влияния на средата

Редица физиологични изследвания потвърждават, че повишената чувствителност на нарцистичните индивиди към социални стресори, каквито може да са критиката или отхвърлянето, е свързана с повишена реактивност по оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза и по-високи нива на кортизол както при мъже, така и при жени.

Връзката между нарцистичните черти от една страна и специфичните особености на неврофизиологичните процеси и мозъчните структури от друга е все още недостатъчно проучена и заключенията са нееднозначни, поради факта, че дадена формация в мозъка може да участва в множество функции, съответно поведения.

Като цяло невропсихологичните изследвания предоставят доказателства за ролята на предната инсула в реакциите на социално отхвърляне и на стимули, предизвикващи тревожност. Предната инсула също така е свързана и с ниското самочувствие (Айзенбергер и др. 2011) и протичането на емпатичните процеси (Banissy и др. 2012, Johnstone et al. 2015). Известно е още, че инсуларният кортекс участва и в други функции, като интероцепция (напр. Critcley et al. 2014 – усещанията от вътрешните органи), социална тревожност (Terasawa et al. 2013), обработка на вкуса и реакция на отвращение (напр. Wiker и сътр. 2003, Райт и сътр. 2004), или обработка на справедливост и несправедливост в междуличностните отношения (Sanfey et al. 2003).

Проучванията последователно потвърждават съществуването на значима връзка между функционални и структурни аномалии в предната инсула и нарцисизма. Шулце и сътрудници (2013) съобщават, че при пациентите с нарцистично личностово разстройство обемът на сивото вещество в лявата предна инсула е по-малък в сравнение със здравите контроли. Освен това те установяват, че обемът на сивото вещество в тази област положително корелира с нивото на изпитваната емпатия при самооценяване.

При проучване с Функционален ядрено-магнитен резонанс се открива, че при участниците с по-високи стойности на нарцисизма по самооценъчни скали има намалена деактивация на дясната предна инсула (Fan et al. 2011) при изпълнение на задачи, неизискващи емпатия, в сравнение с участниците с по-нисък нарцисизъм, при които деактивацията на дясната предна инсула е по-значима между задачи, свързани с емпатия и такива, неизискващи емпатия.

 

Унаследени или придобити са нарцистичните черти на личността

Изследванията с еднояйчни и двуяйчни двойки близнаци, целящи проучването на относителната тежест на генетичните фактори и факторите на средата недвусмислено говорят в подкрепа на силното влияние на наследствеността. Тежестта на фактора наследственост варира от умерени до високи нива, между 40 до 60 % при различните изследвания.

Така изследване, проведено в САЩ и Канада достига до извода, че 59% от вариациите в нарцисизма се обясняват с генетични фактори, срещу 41% несподелени фактори на средата (когато генетично идентични индивиди се отглеждат в различна среда) (Vernon, Villani, Vickers, & Harris, 2008).  Други изследвания (Livesley, Jang, & Vernon, 1998)  с неклинична извадка от 686 двойки близнаци от Канада (340 Монозиготни, 346 дизиготни) установяват значителна унаследяемост на Нарцистичното личностово разстройсто като 44% от индивидуалните различия могат да бъдат отнесени към фактори на наследствеността, а останалите 56% към несподелени влияния на околната среда. В друго изследване (Kendler et al., 2008) на 2794 близнаци от Норвегия се установява умерено влияние на наследствените фактори – 37,3% срещу по-значително влияние на факторите на несподелената среда – 62,7%. В никое от тези изследвания не е установено влияние на факторите на споделената среда.

Заключенията от изследванията на близнаци по отношение на унаследяемостта и влиянието на средата върху развитието на нарцистични черти, доказват, че влиянието на средата е уникално за дадено лице. Това показва, че една и съща среда може да не възпитава идентични нива на нарцисизъм между отделните лица.

Стабилност на нарцистичните черти 

Поради значителната тежест на наследствеността, нарцисизмът е сред стабилните личностови характеристики, но в индивидуален план има тенденция с възрастта нарцистичните личностови черти постепенно да губят своята изразеност. Така например индивидуалните различия по отношение на нарцистични личностови качества могат да бъдат наблюдавани още при деца на 7-8 годишна възраст, когато те вече са развили способност да сравняват себе си с останалите и да обобщават отделни поведения в стабилни характеристики на личността.

При тийнейджърите се наблюдава пик на изявата на нарцистичните черти, което е  обяснимо предвид факта, че това е възраст на много интензивно развитие в интелектуалната и социо-емоционалната сфера. Освен това, предвид специфичните задачи на психичното развитие на тази фаза, а именно постигане на идентичност, не е изненадващо, че способностите за себерефлексия, от една страна, а от друга тези за социално сравнение, водят до много отчетливо открояващи се различия между юношите с висока нарцистичност и тези с по-ниска. С навлизането в зряла възраст, необходимостта от адаптация в професионалната среда, създването на семейство и интеграцията в социума, водят до отслабване на изразеността на нарцистичните черти.

 

Нарцисизъм и културни влияния

Все пак друга група от изследвания потвърждават интуитивното убеждение, че цялостната култура на обществата стимулира проявата и развитието на определени черти и потиска други. Така например индивидуалистичните култури и силно индустриализираните общества с голямо социално разслоение са благоприятна среда за избуяване на нарцистичните личностови черти, докато колективистичните култури и селските общности по-скоро ги потискат. Освен това във времето на революционните дигитални технологии и интернет културата, съвременният човек не общува единствено с прякото си обкръжение, а бива поставен в много по-широк социален контекст, в който възможностите за социално сравнение са безгранични. Културата на социална изява и общуване в социалните мрежи ескалира до чудовищни мащаби социалното сравнение по няколко фрагментирани аспекта на личността и разрушава възприемането на човешката личност в нейната цялостност и значимост. А именно парцелизирането на личността на отделните й аспекти стои в основата на нарцистичното себевъзприятие.

Към първа част

Към трета част