<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>К.Г.Юнг &#8211; Психолог и психотерапевт &#8211; Милена Николова</title>
	<atom:link href="https://milenanikolova.com/tag/%D0%BA-%D0%B3-%D1%8E%D0%BD%D0%B3/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://milenanikolova.com</link>
	<description>Психологическо консултиране и психотерапия от психолог в София - Милена Николова</description>
	<lastBuildDate>Sat, 07 Nov 2026 07:21:54 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	

<image>
	<url>https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2026/11/cropped-favicon-milenanikolova-32x32.png</url>
	<title>К.Г.Юнг &#8211; Психолог и психотерапевт &#8211; Милена Николова</title>
	<link>https://milenanikolova.com</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете</title>
		<link>https://milenanikolova.com/vrazkite-i-rannite-travmi/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 17 Oct 2022 13:19:50 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<category><![CDATA[аналитична психология]]></category>
		<category><![CDATA[връзка]]></category>
		<category><![CDATA[грижа]]></category>
		<category><![CDATA[Джеймс Холис]]></category>
		<category><![CDATA[изоставяне]]></category>
		<category><![CDATA[интимност]]></category>
		<category><![CDATA[К.Г.Юнг]]></category>
		<category><![CDATA[любов]]></category>
		<category><![CDATA[партньорска връзка]]></category>
		<category><![CDATA[привързаност]]></category>
		<category><![CDATA[развитийна травма]]></category>
		<category><![CDATA[ранен опит]]></category>
		<category><![CDATA[ранни травми]]></category>
		<category><![CDATA[ревност]]></category>
		<category><![CDATA[самоизолация]]></category>
		<category><![CDATA[свързване]]></category>
		<category><![CDATA[страх от обвързване]]></category>
		<category><![CDATA[травма]]></category>
		<category><![CDATA[травма на развитието]]></category>
		<category><![CDATA[юнгианска анализа]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://milenanikolova.com/?p=1645</guid>

					<description><![CDATA[<p>Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете Психодинамика на връзките Втора част И така, фантазията за магическия Друг оказва мощно влияние върху съзнанието на модерния човек. От магическия Друг очакваме да излекува всички наши рани, да ни защити от несправедливостта и в най-добрия случай да ни спести нуждата да се индивидуираме – да [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/vrazkite-i-rannite-travmi/">Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<h2><img fetchpriority="high" decoding="async" class="alignleft size-large wp-image-1650" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-1024x683.jpg" alt="" width="1024" height="683" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-1024x683.jpg 1024w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-300x200.jpg 300w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-768x512.jpg 768w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-1536x1024.jpg 1536w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-2048x1365.jpg 2048w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-200x133.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-400x267.jpg 400w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-600x400.jpg 600w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-800x533.jpg 800w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-1200x800.jpg 1200w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" />Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете</h2>
<h2>Психодинамика на връзките</h2>
<h3>Втора част</h3>
<p>И така, фантазията за магическия Друг оказва мощно влияние върху съзнанието на модерния човек. От магическия Друг очакваме да излекува всички наши рани, да ни защити от несправедливостта и в най-добрия случай да ни спести нуждата да се индивидуираме – да изпълним вътрешния си проект, като реализираме онова, което е „програмирано“ в личността ни.</p>
<p>Често онова, което обединява хората във връзка, не е любовта, а всъщност енергията на комплексите, които те носят. Понякога единият или и двамата търсят добрият родител, някой, който ще осигури материален комфорт, финансова сигурност или пък ще  ги изслушва и ще им предложи успокоение, тогава когато Егото им се чувства връхлетяно от предизвикателствата на живота.</p>
<p><em>Защо връзката с родителите е ключова за модела на свързване, който всеки човек носи и в повечето случаи несъзнавано възпроизвежда в отношенията с Другия?</em></p>
<p>Във връзката с родителите детето преживява за първи път какво означава да си зависим, а зависимостта вследствие от личността на родителя може да има различни лица. Така, ако родителската грижа е била адекватна и достатъчно добра, то детето ще изгради един позитивен модел на свързване, който предпоставя, че на Другия може да се има доверие. Добрата грижа и удържането от страна на родителя помага на детето да развие усещане за сигурност, че разкъсващите емоции, свързани с дискомфорта от неудовлетворените потребности са поносими, че болката може да бъде удържана. Така крехкият Аз интернализира добрата грижа като увереност, че нуждите му ще бъдат посрещнати. С разгръщане на развитийните механизми, родителят е необходим на детето с ненатрапващото се, но създаващо сигурност присъствие и в моментите на успокояване, когато детето е в състояние да изследва света и да взаимодейства с него. Така то изгражда компетентен Аз и здраво усещане за себе си, може да развие добра връзка със собствените си емоции и преживявания, и да избира партньори, с които собствените му граници ще бъдат уважавани.</p>
<p><em>Какво се случва, обаче, когато най-ранният опит на детето във връзката с родителя е травмиращ и нараняващ? </em></p>
<p>Ако детето е преживявало родителското присъствие като заливащо, насилващо/нарушаващо/неуважаващо крехките граници на личността му, то ще изпита чувство за безпомощност и безсилие. Това чувство, макар и несъзнавано, ще оцветява връзките на възрастния. За да се справят с тревожността, която ситуациите, пораждащи безпомощност и зависимост, отключват, хората избират най-общо между две стратегии: едната е стратегията на подчинение, а другата &#8211; противоположната стратегия на упражняване на властова позиция. Краен вариант на първия случай е отношението на жертвата към насилника: за да избегне унищожаващите за себеусещането болка, страдание, унижение и отчаяние, жертвата се идентифицира с насилника и с целите му (идентификацията с насилника стои в основата на т.нар. <em>Стокхолмски синдром</em>). В по-меките варианти човек ще развие субмисивен тип поведение, чрез което поставя партньора в позицията на авторитет, който е по-компетентен да взима решения, засягащи собствената му личност. Контрастно на това друг тип личности се справят с преследващото усещане за безпомощност чрез стратегии за постигане на властова позиция. Този тип стратегия се проявява при хора, които са силно ориентирани към придобиването на социален статус. Постигането на добра финансова и материална обезпеченост,  стремителното професионално развитие и кариерно израстване осигуряват на човек механизми, чрез които да влияе на Другия или чрез които се презастрахова, че може да бъде независим и самодостатъчен. Огледалната стратегия, която произлиза от същото състояние на безпомощност, е стратегията да се поставиш в услуга на другия. Фантазията, че ако първо излекуваш, а защо не и спасиш родителя, той ще стане по-откликващ към твоите собствени нужди, подтиква много хора да изберат поприще сред помагащите професии.</p>
<p>Другата категория ранно психично раняване, тази на <em>изоставянето</em>, води до вкорененото усещане у детето, че неговата личност е недостойна да получи внимание и грижа. Този тип кумулативна развитийна травма, води също до изграждането на противоположни типове стратегии. В единият случай детето може да се превърне в самотник, който се самоизолира от света на връзките, за да се защити от повторното преживяване на чувството за изоставеност.  Такъв човек може целенасочено да избягва свързването, като издигне около себе си стена на недоверие и самодостатъчност. Той може също така и привидно да се стреми към създаване на връзки, но да ги саботира чрез тъмните аспекти на личността си, отблъсквайки другия, без да го осъзнава. Личност, носеща травма от изоставяне, може и с лекота да създава връзки, стига те да са неангажиращи и изключващи истинска човешка близост. Винаги, когато отношенията започнат да се задълбочават и да се създава по-сериозна обвързаност, този тип хора предпочитат да изоставят, вместо да бъдат изоставени. А друг краен вариант на тази стратегия е човек да се превърне в контролиращ и ревнив деспот, който подлага партньора си на безкрайни проверки и го тероризира с въпроси, търсейки успокоение за собствената тревожност навън.</p>
<p>Ето как несъзнаваните дезадаптивни стратегии посяват зърната на разпада и раздялата още в самото начало на връзката. Компулсивното повторение кара човек отново и отново да попада в отношения, в които се проиграват модели от миналото. Тези модели:  жертвата, отшелника, спасителя, бягащия от обвързване и ревнивеца причиняват отново и отново познато страдание, но по непознати пътища. На преживелищно ниво, човекът с ранна травма може да проектира навън вътрешната си раненост и обреченост, обяснявайки си неблагополучията в създаването на трайни отношения като проклятие, което тегне върху съдбата му.  Изцелението идва с цената на осъзнатостта и поемането на отговорност за собствените избори и житейски път, за собственото страдание и спасение.</p>
<p>Използвани са авторски фотографии на</p>
<p><a href="https://unsplash.com/photos/TMpQ5R9mbOc?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditShareLink" target="_blank" rel="noopener">https://unsplash.com/photos/TMpQ5R9mbOc?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditShareLink</a></p>
<p><a href="https://unsplash.com/photos/ry_sD0P1ZL0?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditShareLink" target="_blank" rel="noopener">https://unsplash.com/photos/ry_sD0P1ZL0?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditShareLink</a></p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/vrazkite-i-rannite-travmi/">Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Кризата в средата на живота. Същност на прехода към втората половина на живота</title>
		<link>https://milenanikolova.com/kriza-v-sredata-na-jivota-sashtnost/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 13 Oct 2021 07:31:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<category><![CDATA[Депресия]]></category>
		<category><![CDATA[Джеймс Холис]]></category>
		<category><![CDATA[загуба]]></category>
		<category><![CDATA[К.Г.Юнг]]></category>
		<category><![CDATA[криза в средата на живота]]></category>
		<category><![CDATA[криза на зрелостта]]></category>
		<category><![CDATA[криза на идентичността]]></category>
		<category><![CDATA[криза на средната възраст]]></category>
		<category><![CDATA[Мърей Щайн]]></category>
		<category><![CDATA[преход на средната възраст]]></category>
		<category><![CDATA[разочарование]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://milenanikolova.com/?p=1563</guid>

					<description><![CDATA[<p>Четиридесет и три годишният Лестър е на път да изгуби работата си, когато се запознава с Ейнджъл, съученичка на дъщеря му, в която се влюбва. Докато eмоционалната дистанция между него и съпругата му, агент на недвижими имоти, се превръща в непреодолима пропаст, той решава радикално да промени живота си, напуска работата, която отдавна вече не [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/kriza-v-sredata-na-jivota-sashtnost/">Кризата в средата на живота. Същност на прехода към втората половина на живота</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em><img decoding="async" class="alignleft wp-image-1568" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty.jpg" alt="" width="521" height="287" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty.jpg 800w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-300x165.jpg 300w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-768x423.jpg 768w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-200x110.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-400x221.jpg 400w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-600x331.jpg 600w" sizes="(max-width: 521px) 100vw, 521px" />Четиридесет и три годишният Лестър е на път да изгуби работата си, когато се запознава с Ейнджъл, съученичка на дъщеря му, в която се влюбва. Докато eмоционалната дистанция между него и съпругата му, агент на недвижими имоти, се превръща в непреодолима пропаст, той решава радикално да промени живота си, напуска работата, която отдавна вече не му носи удовлетвореност, за да излезе от вцепенението на фалшивите роли и да се върне към усещането, че живее собствения си живот.</em></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>Лестър е главният герой в удостоения с няколко награди на Американската филмова академия филм на режисьора Сам Мендес „Американски прелести“. Той е обикновен човек от средната класа, който преживява кризата в средата на живота.</p>
<p>Бурните сътресения и изненадващи превратности, които хората преживяват около четиридесетата година от живота си, са станали тема на не малко художествени произведения, сред тях, романи и филми, както и обект на обстойни изследвания в психологията.<br />
Дълбоко чувство на загуба, придружено от резки колебания в настроението в посока на мрачно, потиснато настроение, раздразнителност и разочарование (Мърей Щайн), чувство, че си бил предаден, преживяване за провалени очаквания, вакуум и загуба на смисъл (Джеймс Холис) характеризират емоционалния пейзаж в средата на живота.</p>
<p>Думата &#8222;криза&#8220; произлиза от латинизираната гръцка дума  &#8222;krisis&#8220;, чието значение е &#8222;повратна точка в развитието на болестта&#8220; &#8211; точка, която определя изхода от боледуването: пълно излекуване или смърт. В това си значение думата е използвана още от Хипократ и Гален. Самият корен на думата &#8211; &#8222;krinein&#8220; означава &#8222;разделям, решавам, преценям&#8220;, който насочва към имплицитното разбиране, че периодът на криза per se е период, белязан от необходимостта от разграничаване на различни възможни опции, правене на избори, взимане на решения. В психологията кризите се разглеждат като период, в който личността е изправена пред събития или ситуации, които надхвърлят ресурсите за справяне, които са на разположение. Кризата, също така е и период, който в себе си съдържа възможността за психологическо израстване и нови пътища за развитие.</p>
<p>Без да е назован &#8222;психологическа криза&#8220;, периодът на личностна трансформация между първата и втората половина на живота става основен фокус на задълбочени наблюдения и теоретизиране от страна на К.Г. Юнг. Цялата аналитична психология, която Юнг създава, се фокусира върху процеса на индивидуация &#8211; естествен процес за оцелоставяне на човешката психика, при който чрез диференциация от съдържанията на несъзнаваното, колективно и лично и интегрирането им в съзнанието се постига индивидуализация на човешката личност и разгръщане на потенциала й. Процесът на индивидуация по правило започва във втората половина на живота, когато човешкият индивид е насочен към откриване на „вътрешната си истина“ и е движен от архетипа на Себе-то. Самият Юнг в годините 1912-1918 преживява особено тежко собствения си преход към втората половина на живота, описан в Червената Книга, в резултат на който той открива собствения си път като лечител и оригинален мислител в областта на психологията.</p>
<p>Идеите на Юнг, че основните динамики в процеса на индивидуация са свързани с разпадане на архетипа на Персоната, който в повечето случаи е идентичен с НЕ-индивидуираното Азово съзнание, и с последващата конфронтация с архетипа на Сянката и архетипа на контрасексуалния друг &#8211; Анима/Анимус, са изходната точка за теоретизиране по тази проблематика от пост-юнгианските автори, сред които Джеймс Холис, Мърей Щайн, Дарил Шарп.</p>
<h2>Разпадане на Персоната</h2>
<p>Мърей Щайн описва пътя на личната трансформация в средата на живота като условно разделен на три фази: отделяне, лиминалност и реинтеграция. Във фазата на отделяне Аз-ът на индивида се разделя с идентификацията с героя или, иначе казано, с един Аз-идеал, който е движен от колективните ценности. Доколкото движението на психичната енергия на индивида в първата половина на живота е насочено напред и навън, „героят“ се явява подходяща символизация за разгръщането й. Така първата половина от живота на човек в психологичен план може да се опише като &#8222;развитие чрез прогресия на либидото, един „фалически“ и експанзионистичен подход на осъществяване на Аз-овия идеал&#8220; (Щайн). Когато, обаче, човек навлезе в прехода на средната възраст, поредица от реални или субективно преживени провали, разочарования и/или загуби водят до блокиране на психичната енергия и привидния й отлив. Някаква част от Аз-а, а именно онази, която се идентифицира с Персоната, е психологически „мъртва“ и трябва да бъде „погребана“. Тази промяна на психологическо ниво се разгръща на фона на настъпването на първите белези на остаряването, отслабването на жизнената енергия, намаляването на ефективността на някои от психичните процеси (1) . Наред с това около средата на живота личността преживява загуби в професионалната сфера, в сферата на партньорските и семейни отношения, в здравословното състояние. Това е периодът, в който хората осмислят активно идеята за ограничеността на собственото си съществуване и за това, че някои от мечтите на младостта вероятно никога няма да бъдат постигнати. Едва след символичното „погребване на старата идентичност“ за индивида може да се открие път към сближаване със съдържанията на Себе-то.</p>
<p>Мърей Щайн илюстрира загубата на герочния Аз-идеал във фазата на отделянето чрез митологичния мотив за намирането, откупването и погребването на тялото на героя Хектор от баща му Приам. Водач на Приам логично е Хермес, вестоносецът на боговете и водачът на душите на мъртвите към отвъдното. Хермес се явава персонификация на процесите в несъзнаваното, които водят до психичните трансформации в средата на живота. Образът на Хектор, героят воин от Троя, е идеалното въплъщение на образа на човек, жертвал ролята си на баща и съпруг, за да се посвети изцяло на каузата на своя народ &#8211; да отблъсне нападението на войските на ахейците.</p>
<p><em><img decoding="async" class="alignleft wp-image-1566" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti.jpg" alt="" width="480" height="340" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti.jpg 900w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-300x214.jpg 300w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-768x544.jpg 768w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-200x142.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-400x284.jpg 400w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-600x425.jpg 600w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-800x567.jpg 800w" sizes="(max-width: 480px) 100vw, 480px" /></em>Героят, който въплъщава силния Аз,  съответства в голяма степен на Аз-овото съзнание, доминирано от идентификацията с Персоната. Това е абсолютно разбираемо, като се има предвид, че първата половина на живота е по правило посветена на адаптиране към изискванията на обществения живот.</p>
<p><em><strong>Персоната</strong></em>, бидейки архетип на колективното несъзнавано, съответства на набора от представи, нагласи и поведения, изработени от индивида в отговор на очакванията на обществото от определена социална роля, свързана с упражнявана професия, семейно положение, други обществено значими роли и функции,  социален статус, произход и пр. По същността си Персоната е вид „копромис между индивида и социалната общност“ (К.Г.Юнг, &#8222;Две студии по аналитична психология&#8220;), резултат от „повече или по-малко съзнателна адаптация на Аз-а към условията на обществения живот“ (Холис), „сложна система от взаимодействия между индивидуалното съзнание и социалната общност, своего рода <em><strong>маска</strong></em>, която от една страна е предназначена да направи определено впечатление върху другите, а от друга страна – да прикрие истинската природа на индивида.“ (К.Г.Юнг, &#8222;Две студии по аналитична психология&#8220;). Персоната представлява компромис в по-голяма или по-малка степен с неговата индивидуалност като личност, която бива подчинена на онези очаквания, норми и качества, които са ценни за обществото. Разпадането на Персоната в средата на живота, което в повечето случаи е маркер за началото на кризата в средата на живота, може да се прояви като внезапна и неочаквана катастрофа в професионалния живот на човек, но също така и под формата на бавно, но необратимо прогресиращо злокачествено разколебаване и обезценяване на заеманите социални роли. В първия сценарий външната проява на разпадащата се Персона може да бъде фалитът на компанията на дотогава успешно развиващ се бизнес-предприемач, а във втория &#8211; човек с уважавана в обществото професия, който не се проваля с гръм и трясък, но започва да изпълнява професионалните си задължения „на автопилот“, загубвайки остротата и хъса, които е имал преди това.</p>
<p>В степента, в която индивидът се идентифицира с Персоната, той ще преживее повече или по-малко болезнено тревожността, породена от осъзнаването на илюзията за контрол на Аз-а върху различните аспекти на личния и социалния живот.</p>
<p>Ако съзнаваната част от личността, т.е. Аз-ът, изпитва изчерпване на ресурса от психична енергия на негово разположение, то тази енергия не изчезва, твърди Юнг, позовавайки се на законите на термодинамиката, а просто преминава в друга част на психиката &#8211; в слоевете на несъзнаваното, където биват активирани мощни архетипи на колективното несъзнавано.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>1 &#8211; Психични процеси:  внимание, памет, мислене и интелигентност</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/kriza-v-sredata-na-jivota-sashtnost/">Кризата в средата на живота. Същност на прехода към втората половина на живота</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
