<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Психолог и психотерапевт &#8211; Милена Николова</title>
	<atom:link href="https://milenanikolova.com/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://milenanikolova.com</link>
	<description>Психологическо консултиране и психотерапия от психолог в София - Милена Николова</description>
	<lastBuildDate>Sat, 07 Nov 2026 07:22:40 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	

<image>
	<url>https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2026/11/cropped-favicon-milenanikolova-32x32.png</url>
	<title>Психолог и психотерапевт &#8211; Милена Николова</title>
	<link>https://milenanikolova.com</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете</title>
		<link>https://milenanikolova.com/vrazkite-i-rannite-travmi/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 17 Oct 2022 13:19:50 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<category><![CDATA[аналитична психология]]></category>
		<category><![CDATA[връзка]]></category>
		<category><![CDATA[грижа]]></category>
		<category><![CDATA[Джеймс Холис]]></category>
		<category><![CDATA[изоставяне]]></category>
		<category><![CDATA[интимност]]></category>
		<category><![CDATA[К.Г.Юнг]]></category>
		<category><![CDATA[любов]]></category>
		<category><![CDATA[партньорска връзка]]></category>
		<category><![CDATA[привързаност]]></category>
		<category><![CDATA[развитийна травма]]></category>
		<category><![CDATA[ранен опит]]></category>
		<category><![CDATA[ранни травми]]></category>
		<category><![CDATA[ревност]]></category>
		<category><![CDATA[самоизолация]]></category>
		<category><![CDATA[свързване]]></category>
		<category><![CDATA[страх от обвързване]]></category>
		<category><![CDATA[травма]]></category>
		<category><![CDATA[травма на развитието]]></category>
		<category><![CDATA[юнгианска анализа]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://milenanikolova.com/?p=1645</guid>

					<description><![CDATA[<p>Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете Психодинамика на връзките Втора част И така, фантазията за магическия Друг оказва мощно влияние върху съзнанието на модерния човек. От магическия Друг очакваме да излекува всички наши рани, да ни защити от несправедливостта и в най-добрия случай да ни спести нуждата да се индивидуираме – да [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/vrazkite-i-rannite-travmi/">Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<h2><img fetchpriority="high" decoding="async" class="alignleft size-large wp-image-1650" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-1024x683.jpg" alt="" width="1024" height="683" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-1024x683.jpg 1024w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-300x200.jpg 300w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-768x512.jpg 768w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-1536x1024.jpg 1536w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-2048x1365.jpg 2048w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-200x133.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-400x267.jpg 400w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-600x400.jpg 600w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-800x533.jpg 800w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/xavier-mouton-photographie-ry_sD0P1ZL0-unsplash-1200x800.jpg 1200w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" />Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете</h2>
<h2>Психодинамика на връзките</h2>
<h3>Втора част</h3>
<p>И така, фантазията за магическия Друг оказва мощно влияние върху съзнанието на модерния човек. От магическия Друг очакваме да излекува всички наши рани, да ни защити от несправедливостта и в най-добрия случай да ни спести нуждата да се индивидуираме – да изпълним вътрешния си проект, като реализираме онова, което е „програмирано“ в личността ни.</p>
<p>Често онова, което обединява хората във връзка, не е любовта, а всъщност енергията на комплексите, които те носят. Понякога единият или и двамата търсят добрият родител, някой, който ще осигури материален комфорт, финансова сигурност или пък ще  ги изслушва и ще им предложи успокоение, тогава когато Егото им се чувства връхлетяно от предизвикателствата на живота.</p>
<p><em>Защо връзката с родителите е ключова за модела на свързване, който всеки човек носи и в повечето случаи несъзнавано възпроизвежда в отношенията с Другия?</em></p>
<p>Във връзката с родителите детето преживява за първи път какво означава да си зависим, а зависимостта вследствие от личността на родителя може да има различни лица. Така, ако родителската грижа е била адекватна и достатъчно добра, то детето ще изгради един позитивен модел на свързване, който предпоставя, че на Другия може да се има доверие. Добрата грижа и удържането от страна на родителя помага на детето да развие усещане за сигурност, че разкъсващите емоции, свързани с дискомфорта от неудовлетворените потребности са поносими, че болката може да бъде удържана. Така крехкият Аз интернализира добрата грижа като увереност, че нуждите му ще бъдат посрещнати. С разгръщане на развитийните механизми, родителят е необходим на детето с ненатрапващото се, но създаващо сигурност присъствие и в моментите на успокояване, когато детето е в състояние да изследва света и да взаимодейства с него. Така то изгражда компетентен Аз и здраво усещане за себе си, може да развие добра връзка със собствените си емоции и преживявания, и да избира партньори, с които собствените му граници ще бъдат уважавани.</p>
<p><em>Какво се случва, обаче, когато най-ранният опит на детето във връзката с родителя е травмиращ и нараняващ? </em></p>
<p>Ако детето е преживявало родителското присъствие като заливащо, насилващо/нарушаващо/неуважаващо крехките граници на личността му, то ще изпита чувство за безпомощност и безсилие. Това чувство, макар и несъзнавано, ще оцветява връзките на възрастния. За да се справят с тревожността, която ситуациите, пораждащи безпомощност и зависимост, отключват, хората избират най-общо между две стратегии: едната е стратегията на подчинение, а другата &#8211; противоположната стратегия на упражняване на властова позиция. Краен вариант на първия случай е отношението на жертвата към насилника: за да избегне унищожаващите за себеусещането болка, страдание, унижение и отчаяние, жертвата се идентифицира с насилника и с целите му (идентификацията с насилника стои в основата на т.нар. <em>Стокхолмски синдром</em>). В по-меките варианти човек ще развие субмисивен тип поведение, чрез което поставя партньора в позицията на авторитет, който е по-компетентен да взима решения, засягащи собствената му личност. Контрастно на това друг тип личности се справят с преследващото усещане за безпомощност чрез стратегии за постигане на властова позиция. Този тип стратегия се проявява при хора, които са силно ориентирани към придобиването на социален статус. Постигането на добра финансова и материална обезпеченост,  стремителното професионално развитие и кариерно израстване осигуряват на човек механизми, чрез които да влияе на Другия или чрез които се презастрахова, че може да бъде независим и самодостатъчен. Огледалната стратегия, която произлиза от същото състояние на безпомощност, е стратегията да се поставиш в услуга на другия. Фантазията, че ако първо излекуваш, а защо не и спасиш родителя, той ще стане по-откликващ към твоите собствени нужди, подтиква много хора да изберат поприще сред помагащите професии.</p>
<p>Другата категория ранно психично раняване, тази на <em>изоставянето</em>, води до вкорененото усещане у детето, че неговата личност е недостойна да получи внимание и грижа. Този тип кумулативна развитийна травма, води също до изграждането на противоположни типове стратегии. В единият случай детето може да се превърне в самотник, който се самоизолира от света на връзките, за да се защити от повторното преживяване на чувството за изоставеност.  Такъв човек може целенасочено да избягва свързването, като издигне около себе си стена на недоверие и самодостатъчност. Той може също така и привидно да се стреми към създаване на връзки, но да ги саботира чрез тъмните аспекти на личността си, отблъсквайки другия, без да го осъзнава. Личност, носеща травма от изоставяне, може и с лекота да създава връзки, стига те да са неангажиращи и изключващи истинска човешка близост. Винаги, когато отношенията започнат да се задълбочават и да се създава по-сериозна обвързаност, този тип хора предпочитат да изоставят, вместо да бъдат изоставени. А друг краен вариант на тази стратегия е човек да се превърне в контролиращ и ревнив деспот, който подлага партньора си на безкрайни проверки и го тероризира с въпроси, търсейки успокоение за собствената тревожност навън.</p>
<p>Ето как несъзнаваните дезадаптивни стратегии посяват зърната на разпада и раздялата още в самото начало на връзката. Компулсивното повторение кара човек отново и отново да попада в отношения, в които се проиграват модели от миналото. Тези модели:  жертвата, отшелника, спасителя, бягащия от обвързване и ревнивеца причиняват отново и отново познато страдание, но по непознати пътища. На преживелищно ниво, човекът с ранна травма може да проектира навън вътрешната си раненост и обреченост, обяснявайки си неблагополучията в създаването на трайни отношения като проклятие, което тегне върху съдбата му.  Изцелението идва с цената на осъзнатостта и поемането на отговорност за собствените избори и житейски път, за собственото страдание и спасение.</p>
<p>Използвани са авторски фотографии на</p>
<p><a href="https://unsplash.com/photos/TMpQ5R9mbOc?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditShareLink" target="_blank" rel="noopener">https://unsplash.com/photos/TMpQ5R9mbOc?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditShareLink</a></p>
<p><a href="https://unsplash.com/photos/ry_sD0P1ZL0?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditShareLink" target="_blank" rel="noopener">https://unsplash.com/photos/ry_sD0P1ZL0?utm_source=unsplash&amp;utm_medium=referral&amp;utm_content=creditShareLink</a></p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/vrazkite-i-rannite-travmi/">Способността за свързване и ранните травми в отношенията родител-дете</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>В търсене на магическия Друг. Психодинамика на връзката.</title>
		<link>https://milenanikolova.com/psihodinamika-na-vrazkite/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 07 Oct 2022 15:47:21 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<category><![CDATA[Анима]]></category>
		<category><![CDATA[Анимус]]></category>
		<category><![CDATA[Афродита]]></category>
		<category><![CDATA[влюбване]]></category>
		<category><![CDATA[връзка]]></category>
		<category><![CDATA[Джеймс Холис]]></category>
		<category><![CDATA[древногръцки мит]]></category>
		<category><![CDATA[Ерос]]></category>
		<category><![CDATA[любов]]></category>
		<category><![CDATA[обвързване]]></category>
		<category><![CDATA[Психея]]></category>
		<category><![CDATA[Райският проект]]></category>
		<category><![CDATA[романтична връзка]]></category>
		<category><![CDATA[Юнг]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://milenanikolova.com/?p=1635</guid>

					<description><![CDATA[<p>В търсене на магическия Друг. Психодинамика на връзката. Първа част &#160; Идеята за любовта като идеална, изцеляваща и даваща смисъл на живота е издигната в култ в съвременните западни общества. Нещо повече, както Дж. Холис* проницателно подчертава, идеята за любовта е засенчила идеята за Бог. Така да се каже намирането и съхраняването на съвършената любов [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/psihodinamika-na-vrazkite/">В търсене на магическия Друг. Психодинамика на връзката.</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<h2><img decoding="async" class="alignleft size-full wp-image-1636" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/1451734701_0_The-marvelous-story-of-Cupid-and-Psyche.jpg" alt="" width="1000" height="953" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/1451734701_0_The-marvelous-story-of-Cupid-and-Psyche.jpg 1000w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/1451734701_0_The-marvelous-story-of-Cupid-and-Psyche-300x286.jpg 300w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/1451734701_0_The-marvelous-story-of-Cupid-and-Psyche-768x732.jpg 768w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/1451734701_0_The-marvelous-story-of-Cupid-and-Psyche-200x191.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/1451734701_0_The-marvelous-story-of-Cupid-and-Psyche-400x381.jpg 400w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/1451734701_0_The-marvelous-story-of-Cupid-and-Psyche-600x572.jpg 600w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2022/10/1451734701_0_The-marvelous-story-of-Cupid-and-Psyche-800x762.jpg 800w" sizes="(max-width: 1000px) 100vw, 1000px" />В търсене на магическия Друг. Психодинамика на връзката.</h2>
<h3>Първа част</h3>
<p>&nbsp;</p>
<p>Идеята за любовта като идеална, изцеляваща и даваща смисъл на живота е издигната в култ в съвременните западни общества. Нещо повече, както Дж. Холис* проницателно подчертава, идеята за любовта е засенчила идеята за Бог. Така да се каже намирането и съхраняването на съвършената любов се е превърнало в своеобразна религия за човека на нашето време, изгубил връзката си с божественото и духовното. Вкопчването в ефимерното материално съществуване, доминирано от парите и стремежа да притежаваш, има нужда от някаква химера, от велика, но илюзорна идея, която да създаде илюзията за смисъл*. В съвремието ни две големи идеи доминират колективното съзнание, продължава Холис: едната е идеята за безсмъртието, вариант на което е идеята за вечната младост, а другата &#8211; идеята за перфектната любов.</p>
<p>За мощната психична енергия, която е впримчена в тази идея ни напомнят неизброимите песни, филми и книги, посветени на романтична тематика. Натоварена с огромни очаквания, романтичната любов се очаква да бъде разрешение на всички наши слабости, изцеление за незарастващите рани на личното ни развитие, спасителен пристан за корабокруширалата ни душа. Колкото повече се стремим към нея, превивайки се под багажа на тези очаквания, толкова по-трудно постижима се оказва тя. Дори съдбата да ни срещне с правилния любим човек, след повече или по-малко дългия период на ухажване, пеперуди в стомаха и камбанен звън, настъпва отрезвяващо осъзнаване, че любимият не е самоотвержено готов да откликне на нуждата ни да бъдем отразявани, обгрижвани, защитавани и спасявани от скуката и от самите себе си.</p>
<p>Разбира се, моментът, в който след реенето в облаците на романтичното опиянение, преживеем твърдото приземяване в реалността, носи дълбоко разочарование и чувство за провалени надежди. Някои връзки приключват на тази фаза, а други продължават, в случай, че партньорите са склонни да приемат както другостта на Другия, така и онези свои аспекти, които са забъркали цялата каша около романтичното влюбване.</p>
<p>Един древногръцки мит, <strong>митът за Ерос и Психея</strong> представя именно темите за влюбването, търсенето на любимия, рухването на илюзиите, разпознаването на проекциите, страданието и в крайна сметка, личностовото израстване като основа за свързването между две човешки същества.</p>
<p>В историята Психея е девойка от света на смъртните, която по красота не отстъпва на богините от Олимп. Фактът, че красотата на Психея е обожавана и възхваляна сред човеците наравно с Афродита, стига до богинята на любовта. Разгневена, тя праща не друг, а собствения си син си, Ерос да отрови душите на мъжете, така че те да не пожелават повече Психея. При вида на Психея, обаче, самият бог на любовта, е поразен от собствената си стрела и не успява да изпълни заръката на майка си. Той отнася Психея на една висока планина и става неин любовник. Тъй като на смъртните не е писано да познаят божествата в истинския им вид, Ерос се явява на Психея само в абсолютен мрак. Един ден, предизвикана от сестрите си, тя нарушава забраната и поднася маслена лампа към лика на своя любим. Капка от горещото масло пада върху спящия Ерос и го изгаря. Не можейки да повярва, че Психея е нарушила забраната му, той я напуска. Историята продължава и след поредица от изпитания, на които Психея е подложена от Афродита, следва щастлива развръзка. Ерос и Психея отново се събират, за да създадат траен брачен съюз с благословията на самия Зевс.</p>
<p>Този мит ни предава една приказна история за изстраданата любов и с негова помощ можем да надникнем в мистерията на романтичната любов и трудния път на израстване до зрялата любов. Историята за Ерос и Психея разказва за любовта по-скоро от гледната точка на жената.</p>
<p>В първата част на мита Психея обича всеотдайно и безрезервно своя непознат любим, без да може да го види в истинския му образ. Всяка вечер той  се представя под наметалото на мрака, взима я в обятията си и я дарява с ласки, а на сутринта я напуска, за да се завърне отново вечер. Без да задава въпроси Психея приема един любовник-фантом, на когото тя се доверява сляпо и обича безусловно. Това е алегория за първата фаза от развитието на връзката, фазата на взаимните <em>проекции</em>.  <em>Проекцията</em> е защитен психичен механизъм, характерен за ранните фази на развитие, но може да се наблюдава и при здрави възрастни, когато несъзнавани психични съдържания на субекта, биват пренесени/проектирани върху обекта (непознатия Друг). Проекцията може да изпълнява различни функции на различните етапи на личностово развитие, но когато става въпрос за ранните фази на връзката между партньори, проекцията може да направи така, че върху другия да бъдат проектирани качества и черти, които принадлежат на собственото несъзнавано. Тук е и разковничето, кои точно несъзнавани съдържания се проектират върху партньора? Тъй като първообраз на всяка една връзка за човешкия индивид е връзката му с родителите, с майката и с бащата, по-голямата част от проекциите произлизат от <em>родителското имаго</em> – идеализиран образ на родителя, носещ част от неговите човешки черти, но и очарованието на майчиния и бащиния архетип. Не случайно любовта често е наричана сляпа, а Купидон е изобразяван с превръзка на очите. Когато човек е във фазата на такива мощни проекции, той е сляп за истинската същност на любимия/любимата и вижда в него или нея части от самия себе си. Енергията, която захранва мощните проекции идва от копнежа по възстановяване на едно архаично състояние на пълна слятост с другия, копнеж, произтичащ от преживяването на бебето на блажено единство с майката.  <em>„Другият е едно с мен, той  (почти) винаги е в състояние да откликне на моите потребности, както и аз на неговите.“</em> Психичната енергия, която се отприщва във фазата на взаимните проекции е така мощна, че води до усещане за разширяване на личността и до инфлация. В тази фаза хората могат да бъдат чути да казват <em>„С него/нея аз ставам друг човек…той/тя ме прави по-добър човек. Любовта му/й е вълшебна, с нейната сила аз мога да поместя планини и прекося океани.“</em></p>
<p>Но както се случва и в мита за Ерос и Психея рано или късно настъпва моментът на прояснението, проекциите се износват и изведнъж другият бива възприет в абсолютно нова светлина &#8211; като  човек, който е различен от онзи, в когото сме се влюбили, човек, който има собствени желания, мисли и планове, различни от нашите, с една дума &#8211; отделно човешко същество. Тази фаза носи огромна болка от разпадането на илюзията за първична слятост и непоносим товар от разочарование. Предизвикателство е да се опиташ да видиш другия като отделен индивид и някои отказват да го приемат, хвърляйки се в битка за контрол над другия в опит да го моделират по собствения си вътрешен еталон. Ако другият се окаже неотстъпчив да промени себе си по подобие на налагания му идеал, двойката може да влезе в отношения на борба за власт чрез използване на принуда и унижение, които пресушават любовните чувства. Вместо свързване, настъпва постоянно нахлуване и опит за завладяване на личната територия на другия, една своеобразна война.</p>
<p>Да се върнем на мита. Ерос е изгорен от лампата и напуска Психея. Тя тръгва да го търси по всички кътчета на земята, стигайки накрая до майка му, Афродита, при която той е намерил убежище. Афродита е убедена в земната недостатъчност на Психея и за да я докаже й поставя няколко непосилни задачи. За изненада на богинята, с помощта на неочаквани, но добронамерени помагачи, Психея успява да се справи с всяка от тях. Решаването на тези задачи има символно значение, то съответства на огромния вътрешен труд, по търсенето на източника на проекциите вътре в собственото психично, осъзнаването на онези несъзнавани  съдържания на собствената личност, които другият е трябвало да приеме и интегрирането им обратно. И най-накрая, този огромен личен труд по себе-познание включва жертването на илюзията за завръщане към Райската градина, към онова състояние на задоволеност и блаженство, и поемането на отговорността за собственото развитие. А другият? Другият може да остане до нас, като партньор, който от своя страна ще върви по своя собствен път и ще следва собствената си индивидуация, вътрешният проект за оцелостяване.</p>
<h4>По материали от книгата на Джеймс Холис &#8222;Райският проект. В търсене на Магическия Друг&#8220;</h4>
<p>*<em>критиката на илюзорната идея за перфектната любов, не трябва да се разбира като отрицание на нуждата от свързаност и създаването на партньорски отношения, които са базисни потребности за човекото същество. Но точно както и продуктовият маркетинг предлага &#8222;перфектни решения&#8220;, така и тази идея съдържа в себе си презумпцията, че идеалната любов само трябва да се търси, спечели и след това да не се изпуска. Аналитичното виждане, защитено и в този материал, е, че работата на личността да постигне по-висока осъзнатост и интегрираност е conditio sine qua non за създаването на зрели партньорски отношения.  </em></p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/psihodinamika-na-vrazkite/">В търсене на магическия Друг. Психодинамика на връзката.</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Криза в средата на живота. Среща с Анимата. Интегриране на родителските комплекси</title>
		<link>https://milenanikolova.com/kriza-v-sredata-na-jivota-sreshta-s-animata/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 18 Oct 2021 14:39:37 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<category><![CDATA[Анима]]></category>
		<category><![CDATA[Анимус]]></category>
		<category><![CDATA[индивидуация]]></category>
		<category><![CDATA[интегриране]]></category>
		<category><![CDATA[интимност]]></category>
		<category><![CDATA[комплекс]]></category>
		<category><![CDATA[Лиминален]]></category>
		<category><![CDATA[лиминалност]]></category>
		<category><![CDATA[несъзнавано]]></category>
		<category><![CDATA[Хермес]]></category>
		<category><![CDATA[цялостна личност]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://milenanikolova.com/?p=1583</guid>

					<description><![CDATA[<p>Криза в средата на живота. Среща с Анимата. Интегриране на родителските комплекси &#160; След сблъсъка с архетипа на Сянката, по пътя на индивидуацията личността се среща с архетипа на магическия друг &#8211; Анимата (за мъжа) и Анимуса (за жената). Подобно на Сянката и Анимата, съотв. Анимуса, са архетипи, които обхващат онези аспекти на личността, свързани [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/kriza-v-sredata-na-jivota-sreshta-s-animata/">Криза в средата на живота. Среща с Анимата. Интегриране на родителските комплекси</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<h3>Криза в средата на живота. Среща с Анимата. Интегриране на родителските комплекси</h3>
<p>&nbsp;</p>
<p><img decoding="async" class="alignleft size-full wp-image-1601" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/persephone.jpg" alt="" width="288" height="600" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/persephone.jpg 288w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/persephone-144x300.jpg 144w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/persephone-200x417.jpg 200w" sizes="(max-width: 288px) 100vw, 288px" /></p>
<p>След сблъсъка с архетипа на Сянката, по пътя на индивидуацията личността се среща с архетипа на магическия друг &#8211; <em><strong>Анимата</strong></em> (за мъжа) и <em><strong>Анимуса</strong></em> (за жената). Подобно на Сянката и Анимата, съотв. Анимуса, са архетипи, които обхващат онези аспекти на личността, свързани с чертите и качествата на противоположния пол. Ако съзнанието на мъжа е доминирано от рационалния принцип, принципа на Логос (закона, реда), който той наследява по бащина линия, то, закономерно, несъзнаваното му ще бъде управлявано от принципа на Ерос, способността за емоционално свързване, която е отражение на опита с майката. Отново, тъй като Анимата, като част от личността, носител на чувствената нагласа за свързване със света, е несъзнавана, тя може да бъде преживяна в образи от сънища и видения, да завладее мъжа под формата на капризни и нестабилни настроения или, както се случва най-често да бъде проектирана върху личност от противоположния пол. Анимата първоначално се констелира от най-ранните преживявания на момчето със собствената му майка, а Анимусът от преживелищния опит на момичето със собствения му баща, но постепенно двата архетипа приемат черти и свойства, присъщи и на други личности от противоположния пол, с които момчето и момичето влизат в досег. Това могат да бъдат учители, интимни партньори, но и личности, с които човек не влиза в преки отношения, напр. известни личности от съвремието, исторически фигури, дори герои и героини от художествени произведения.</p>
<p>Срещата с Анимата при прехода в средата на живота е разтърсващо преживяване, носещо в себе си възможността за трансформация. Мърей Щайн илюстрира психичните динамики на тази среща, чрез епизода между Одисей и магьосницата Цирцея. Въздействието на Анимата може да бъде толкова силно и очарователно, че да превърне мъжа в животно : спътниците на Одисей биват омагьосани от Цирцея с помощта на чудодейна отвара и биват превърнати в прасета. Отново на помощ на Одисей идва Хермес, който давайки му правилната билка, му осигурява оръжие срещу магията на Цирцея; впоследствие, спечелвайки благосклонността й, той успява да я склони да върне човешкия образ на моряците му.  Ако приемането на поканата за среща с богинята/Анимата в други случаи може да носи сянката на регресия (1), то преминаването през лиминалното, което съществува под знака на Хермес, естествено носи аспекти на ретроградно движение на психичната енергията. Ретроградното движение на либидото е необходимо за интегриране на онези аспекти на личността, които са отцепени в несъзнаваното.  Да преминеш през лиминалното, означава да си отворен за срещи с божественото. В същото време Херметическата нагласа изисква животоспасяваща доза съмнение и бдителна проницателност, които позволяват на Одисей да държи в съзнанието си родината и корените си, за да може да се върне към тях.</p>
<p>Обратно към контекста на преживяванията на човешките индивиди, преминаващи през прехода към зрелостта, очарователната мощ на Анимата може да се прояви като влизане в емоционално-разтърсващи любовни афери, но и като замъгляване на съзнанието и впускане в приключения със съмнителен изход, често касаещи рязка смяна на професионалното поприще.</p>
<p>Интегрирането, т.е. осъзнаването на Анимата и Анимуса като аспекти на собствената личност, освобождават човек от мощта, която техните проекции могат да придобият, действайки през несъзнаваното и помагат на индивида да възприема обектите от противоположния пол като индивидуалности, хора със собствена личност и мисия, с които да създава смислени и осъзнати партньорства.</p>
<h3>Кризата в средата на живота и интегриране на родителските комплекси</h3>
<p>Постепенно от съдържанията на сенчестата страна на личността се появяват комплексите, а най-значимите от тях са свързани с родителските фигури. В аналитичната психология комплексите са мрежи от свързани идеи с висок емоционален заряд. Родителските комплекси, майчиният и бащиният, се формират в най-ранния опит на човешкия индивид. Те ще оказват толкова по-голямо влияние върху личността, колкото са по-неосъзнати и ще бъдат проектирани върху обектите от реалността – брачен партньор, ментор, висшестоящ началник. Ако родителят се е провалил в това да подкрепи утвърждаването на стойността на детския Аз или не е успял чрез личния си пример да приеме в обятията си живота, то и детето му ще има сериозни затруднения с това да живее своята собствена реалност (Дж.Холис). Двете първични нужди на детето, пише още Холис, са нуждата от отглеждане и нуждата от овластяване. Докато нуждата от отглеждане е архетипно свързана с женското, съответно майчиното начало, то нуждата от овластяване се определя основно от мъжкото начало и от бащата.</p>
<p>Отношенията с родителите създават целия модел на отношения със света. Три от аспектите, върху които родителските комплекси имат ключово влияние, трябва да бъдат осветлени и осъзнати по време на кризата в средата на живота. На първо място това е представата за света като място, което е подкрепящо или нараняващо, предлагащо топлина или посрещащо със студенина. На второ място, индивидите трябва да осветлят аспектите, свързани с отношението към авторитетите и към властта. В средата на живота способността да откриеш авторитет в самия себе си, определя доколко зрелият индивид ще успее да се еманципира от зависимостите си в детството. И третият важен аспект от живота, който може да бъде освободен от капана на родителските комплекси е интимността. По отношение интимните отношения родителският модел има формиращо влияние. Човек, който не се е освободил от родителските си комплекси, твърди Холис, ще бъде „програмиран“ да избира партньор, който прилича на родителя от противоположния пол или във втория сценарий, като своего рода свръх-компенсация, да избира партньор, който е антипод на родителя от противоположния пол.</p>
<p><strong>На изхода от кризата в средата на живота</strong></p>
<p>В заключение, ако перифразираме думите на Холис, преходът в средата на живота е възможност за прераждане след една символична смърт. Научавайки се да живее „с лице към смъртта“ (Хайдегер) човек има възможност да заяви отново живота си, да възвърне и възстанови онези парчета, части от себе си, които са изоставени назад в невинните години на детството.<br />
След прехода в средата на живота хората могат да бъдат разделени на две категории, продължава Холис. За тези, които успешно са преживели загубата на омнипотентния Аз от първата половина на живота и са „погребали“ кухата и изпразнена от лично съдържание Персона, като са поели отговорността за живота си, той все още остава предизвикателство, все още си струва да бъде отвоюван, докато за останалите той е пълен с горчивина, разкаяние и страх. Тези, които са успели „да избегнат“ първата смърт, се чувстват преследвани от втората, изпълнени с опасение, че животът им е лишен от смисъл.</p>
<p>(1) Регресия &#8211; свързва се с регресия на либидото, връщане на либидото към по-ранни етапи на психично развитие</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/kriza-v-sredata-na-jivota-sreshta-s-animata/">Криза в средата на живота. Среща с Анимата. Интегриране на родителските комплекси</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Кризата в средата на живота. Лиминалност и архетип на Сянката</title>
		<link>https://milenanikolova.com/krizata-v-sredata-na-jivota-liminalnost-arhetip-na-syankata/</link>
					<comments>https://milenanikolova.com/krizata-v-sredata-na-jivota-liminalnost-arhetip-na-syankata/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 13 Oct 2021 13:18:31 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<category><![CDATA[архетип на сянката]]></category>
		<category><![CDATA[идентичност]]></category>
		<category><![CDATA[Лиминален]]></category>
		<category><![CDATA[лиминално пространство]]></category>
		<category><![CDATA[Меркурий]]></category>
		<category><![CDATA[преход]]></category>
		<category><![CDATA[психологична структура]]></category>
		<category><![CDATA[сянка]]></category>
		<category><![CDATA[Хермес]]></category>
		<category><![CDATA[цялостна личност]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://milenanikolova.com/?p=1576</guid>

					<description><![CDATA[<p>Кризата в средата на живота. Фазата на лиминалността или свободното плаване : среща с архетипа на Сянката С отделянето на Аз-овата идентичност от Персоната, индивидът навлиза във фазата на лиминалността. Тук като образ от митологията, който опосредства и съпровожда цялото това пътуване в несъзнаваното, трябва да обърнем специално внимание на бог Хермес. Хермес е почитан [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/krizata-v-sredata-na-jivota-liminalnost-arhetip-na-syankata/">Кризата в средата на живота. Лиминалност и архетип на Сянката</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<h3>Кризата в средата на живота. Фазата на лиминалността или свободното плаване : среща с архетипа на Сянката</h3>
<p>С отделянето на Аз-овата идентичност от Персоната, индивидът навлиза във фазата на лиминалността. Тук като образ от митологията, който опосредства и съпровожда цялото това пътуване в несъзнаваното, трябва да обърнем специално внимание на бог Хермес. Хермес е почитан в древността бог от древногръцката митология, с чието име най-често се свързва ролята на вестоносец на посланията от боговете.  В тази си роля той се появява не само в епизода от Илиада, в който помага на Приам да откупи и прибере тялото на сина си, Хектор, а и в други митове, например в мита за Деметра и Персефона той е пратеник на Зевс, в царството на Хадес, за да предаде волята на гръмовержеца. Поради тази причина, в аналитичната психология Хермес се възприема като персонификация на посланията от несъзнаваното. Неслучайно той е почитан и като бог на сънищата и на него е отдавано последното възлияние преди сън (1). Наред с това Хермес е почитан и като покровител на пътешествията, охраняващ кръстопътищата и пазител на праговите пространства, т.е. бог на преходите между различните светове на съществуване. В тази връзка с намесата на Хермес в аналитичната психология се свързва пътуването на душата през различни състояния и идентичности. Такова пътуване е и кризата в средата на живота.</p>
<p><img loading="lazy" decoding="async" class="alignleft wp-image-1577" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/liminal.jpg" alt="" width="335" height="506" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/liminal.jpg 448w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/liminal-199x300.jpg 199w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/liminal-200x301.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/liminal-400x603.jpg 400w" sizes="auto, (max-width: 335px) 100vw, 335px" /></p>
<p>По време на това пътуване личността пребивава в лиминалното. <em><strong>Лиминален</strong></em> идва от латинската дума <em>limen</em>, която означава портал, прагово пространство. Минавайки през прага, човек се намира в едно гранично пространство макар и само за секунди. Като психологическо състояние, лиминалността е състояние между две идентичности на Аз-а, състояние на преход между две психологични структури.</p>
<p>Във това пространство на &#8222;временно суспендирана идентичност&#8220; от несъзнаваното нахлуват други лични и колективни съдържания. Архетипът на Сянката изплува в образи от сънищата с мощен енергиен заряд.</p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Сянката</strong> </em>е друг основен архетип на колективното несъзнавано, който до голяма степен противостои на Персоната, и който също както всеки архетип има лично и колективно ниво на съдържание. В личен план Сянката обхваща всички онези неприемливи импулси и желания на личността, които индивидът е потиснал, за да се адаптира към изискванията на семейната среда, родителските фигури и значимите авторитети от детството. Сянката, освен това, съдържа качества и способности, от които индивидът се е отказал, защото тяхното развитие не е било подкрепяно от средата. Холис твърди, че съвременното общество насърчава тясното профилиране на индивидите от най-ранна възраст, което има за резултат развитието на определени психични функции за сметка на други и формирането на способности и умения, в които индивидът е най-добър, за сметка на други. Измежду четирите психични функции, формулирани от Юнг: мислене и чувстване, усещане и интуиция и тяхната специфична комбинация с една от двете нагласи- екстраверсия или интроверсия, се формират най-силно именно онези, които спомагат за по-доброто приспособяване на индивида към средата. В същото време четвъртата, подчинена функция, онази, която е противостои на водещата психична функция, остава най-слабо развита и потисната в несъзнаваното (така мисленето противостои на чувстването, а усещането на интуицията). В ситуации на психични кризи и изчерпване на ресурсите, когато водещата функция не е в състояние да осигури на индивида адаптиране към ситуацията, несъзнаваните нагласи се активират, за да компенсират едностранчивостта на съзнанието и именно подчинената функция бива активирана заедно с и в несъзнаваното съдържание (Холис).</p>
<p><img loading="lazy" decoding="async" class="alignleft wp-image-1578" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-1024x683.jpg" alt="Shadow" width="682" height="455" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-1024x683.jpg 1024w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-300x200.jpg 300w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-768x512.jpg 768w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-1536x1024.jpg 1536w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-2048x1365.jpg 2048w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-200x133.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-400x267.jpg 400w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-600x400.jpg 600w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-800x533.jpg 800w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/martino-pietropoli-pirWeToS2mA-unsplash-1200x800.jpg 1200w" sizes="auto, (max-width: 682px) 100vw, 682px" />Активирането на архетипа на Сянката може да се прояви под формата на импулсивни и неконтролирани поведения, а в някои случаи и като патология &#8211; напр. клептомания. Импулси на личността, които са били изтласкани и отречени, първоначално в името на одобрението и любовта на родителските фигури, а след това и в името на принадлежността към определена социална и професионална общност, могат да направят пробив в поведението като прояви на агресия в междуличностните отношения или на друг вид асоциално поведение: манипулация, злоупотреба, присвояване, кражба. Зад тези импулси, се крият съкровени желания на индивида, които са били пожертвани. Хермес, като бог, който е в пряк досег с желанията си и ги осъществява без да се съобразява с правилата (2), отново напътства индивида към единението му със съкровените му пориви.</p>
<p>Едва след като изтласканите желания и импулси на личността биват интегрирани в съзнанието, т.е. приети като нещо лично, Аз-ът може да реши с и без кои от тях може да живее.<br />
Сянката, обаче, е едновременно с това извор и на креативност, която може да избави личността от капана на клишираното мислене и закостенелите подходи за намиране на изход от проблемни ситуации. В Сянката често са заключени спонтанността, поривът към творчество, игра, съзидание, като желания, несъвместими с Персоната. Често точно по време на прехода в средата на живота личността преоткрива и възобновява отдавна изоставени свои интереси, развива нови умения и таланти. Интегрирайки отцепените си части, личността постига по-голяма пълнота и цялостност.</p>
<p>(1) <em>Възлияние</em> &#8211; елемент от античните религиозни ритуали, причислява се към безкръвните жертвоприношения, по същността си е изливане на течност в чест на боговете, най-често вино, но още и мед, зехтин, вода</p>
<p>(2) пример това е сцената, в която Хермес открадва стадата на брат си Аполон, за да засити глада си, а след това ги принася в жертва на боговете</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/krizata-v-sredata-na-jivota-liminalnost-arhetip-na-syankata/">Кризата в средата на живота. Лиминалност и архетип на Сянката</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://milenanikolova.com/krizata-v-sredata-na-jivota-liminalnost-arhetip-na-syankata/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Кризата в средата на живота. Същност на прехода към втората половина на живота</title>
		<link>https://milenanikolova.com/kriza-v-sredata-na-jivota-sashtnost/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 13 Oct 2021 07:31:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<category><![CDATA[Депресия]]></category>
		<category><![CDATA[Джеймс Холис]]></category>
		<category><![CDATA[загуба]]></category>
		<category><![CDATA[К.Г.Юнг]]></category>
		<category><![CDATA[криза в средата на живота]]></category>
		<category><![CDATA[криза на зрелостта]]></category>
		<category><![CDATA[криза на идентичността]]></category>
		<category><![CDATA[криза на средната възраст]]></category>
		<category><![CDATA[Мърей Щайн]]></category>
		<category><![CDATA[преход на средната възраст]]></category>
		<category><![CDATA[разочарование]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://milenanikolova.com/?p=1563</guid>

					<description><![CDATA[<p>Четиридесет и три годишният Лестър е на път да изгуби работата си, когато се запознава с Ейнджъл, съученичка на дъщеря му, в която се влюбва. Докато eмоционалната дистанция между него и съпругата му, агент на недвижими имоти, се превръща в непреодолима пропаст, той решава радикално да промени живота си, напуска работата, която отдавна вече не [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/kriza-v-sredata-na-jivota-sashtnost/">Кризата в средата на живота. Същност на прехода към втората половина на живота</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><em><img loading="lazy" decoding="async" class="alignleft wp-image-1568" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty.jpg" alt="" width="521" height="287" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty.jpg 800w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-300x165.jpg 300w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-768x423.jpg 768w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-200x110.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-400x221.jpg 400w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/lester-burnham-american-beauty-600x331.jpg 600w" sizes="auto, (max-width: 521px) 100vw, 521px" />Четиридесет и три годишният Лестър е на път да изгуби работата си, когато се запознава с Ейнджъл, съученичка на дъщеря му, в която се влюбва. Докато eмоционалната дистанция между него и съпругата му, агент на недвижими имоти, се превръща в непреодолима пропаст, той решава радикално да промени живота си, напуска работата, която отдавна вече не му носи удовлетвореност, за да излезе от вцепенението на фалшивите роли и да се върне към усещането, че живее собствения си живот.</em></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>Лестър е главният герой в удостоения с няколко награди на Американската филмова академия филм на режисьора Сам Мендес „Американски прелести“. Той е обикновен човек от средната класа, който преживява кризата в средата на живота.</p>
<p>Бурните сътресения и изненадващи превратности, които хората преживяват около четиридесетата година от живота си, са станали тема на не малко художествени произведения, сред тях, романи и филми, както и обект на обстойни изследвания в психологията.<br />
Дълбоко чувство на загуба, придружено от резки колебания в настроението в посока на мрачно, потиснато настроение, раздразнителност и разочарование (Мърей Щайн), чувство, че си бил предаден, преживяване за провалени очаквания, вакуум и загуба на смисъл (Джеймс Холис) характеризират емоционалния пейзаж в средата на живота.</p>
<p>Думата &#8222;криза&#8220; произлиза от латинизираната гръцка дума  &#8222;krisis&#8220;, чието значение е &#8222;повратна точка в развитието на болестта&#8220; &#8211; точка, която определя изхода от боледуването: пълно излекуване или смърт. В това си значение думата е използвана още от Хипократ и Гален. Самият корен на думата &#8211; &#8222;krinein&#8220; означава &#8222;разделям, решавам, преценям&#8220;, който насочва към имплицитното разбиране, че периодът на криза per se е период, белязан от необходимостта от разграничаване на различни възможни опции, правене на избори, взимане на решения. В психологията кризите се разглеждат като период, в който личността е изправена пред събития или ситуации, които надхвърлят ресурсите за справяне, които са на разположение. Кризата, също така е и период, който в себе си съдържа възможността за психологическо израстване и нови пътища за развитие.</p>
<p>Без да е назован &#8222;психологическа криза&#8220;, периодът на личностна трансформация между първата и втората половина на живота става основен фокус на задълбочени наблюдения и теоретизиране от страна на К.Г. Юнг. Цялата аналитична психология, която Юнг създава, се фокусира върху процеса на индивидуация &#8211; естествен процес за оцелоставяне на човешката психика, при който чрез диференциация от съдържанията на несъзнаваното, колективно и лично и интегрирането им в съзнанието се постига индивидуализация на човешката личност и разгръщане на потенциала й. Процесът на индивидуация по правило започва във втората половина на живота, когато човешкият индивид е насочен към откриване на „вътрешната си истина“ и е движен от архетипа на Себе-то. Самият Юнг в годините 1912-1918 преживява особено тежко собствения си преход към втората половина на живота, описан в Червената Книга, в резултат на който той открива собствения си път като лечител и оригинален мислител в областта на психологията.</p>
<p>Идеите на Юнг, че основните динамики в процеса на индивидуация са свързани с разпадане на архетипа на Персоната, който в повечето случаи е идентичен с НЕ-индивидуираното Азово съзнание, и с последващата конфронтация с архетипа на Сянката и архетипа на контрасексуалния друг &#8211; Анима/Анимус, са изходната точка за теоретизиране по тази проблематика от пост-юнгианските автори, сред които Джеймс Холис, Мърей Щайн, Дарил Шарп.</p>
<h2>Разпадане на Персоната</h2>
<p>Мърей Щайн описва пътя на личната трансформация в средата на живота като условно разделен на три фази: отделяне, лиминалност и реинтеграция. Във фазата на отделяне Аз-ът на индивида се разделя с идентификацията с героя или, иначе казано, с един Аз-идеал, който е движен от колективните ценности. Доколкото движението на психичната енергия на индивида в първата половина на живота е насочено напред и навън, „героят“ се явява подходяща символизация за разгръщането й. Така първата половина от живота на човек в психологичен план може да се опише като &#8222;развитие чрез прогресия на либидото, един „фалически“ и експанзионистичен подход на осъществяване на Аз-овия идеал&#8220; (Щайн). Когато, обаче, човек навлезе в прехода на средната възраст, поредица от реални или субективно преживени провали, разочарования и/или загуби водят до блокиране на психичната енергия и привидния й отлив. Някаква част от Аз-а, а именно онази, която се идентифицира с Персоната, е психологически „мъртва“ и трябва да бъде „погребана“. Тази промяна на психологическо ниво се разгръща на фона на настъпването на първите белези на остаряването, отслабването на жизнената енергия, намаляването на ефективността на някои от психичните процеси (1) . Наред с това около средата на живота личността преживява загуби в професионалната сфера, в сферата на партньорските и семейни отношения, в здравословното състояние. Това е периодът, в който хората осмислят активно идеята за ограничеността на собственото си съществуване и за това, че някои от мечтите на младостта вероятно никога няма да бъдат постигнати. Едва след символичното „погребване на старата идентичност“ за индивида може да се открие път към сближаване със съдържанията на Себе-то.</p>
<p>Мърей Щайн илюстрира загубата на герочния Аз-идеал във фазата на отделянето чрез митологичния мотив за намирането, откупването и погребването на тялото на героя Хектор от баща му Приам. Водач на Приам логично е Хермес, вестоносецът на боговете и водачът на душите на мъртвите към отвъдното. Хермес се явава персонификация на процесите в несъзнаваното, които водят до психичните трансформации в средата на живота. Образът на Хектор, героят воин от Троя, е идеалното въплъщение на образа на човек, жертвал ролята си на баща и съпруг, за да се посвети изцяло на каузата на своя народ &#8211; да отблъсне нападението на войските на ахейците.</p>
<p><em><img loading="lazy" decoding="async" class="alignleft wp-image-1566" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti.jpg" alt="" width="480" height="340" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti.jpg 900w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-300x214.jpg 300w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-768x544.jpg 768w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-200x142.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-400x284.jpg 400w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-600x425.jpg 600w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/10/king-priam-retrieving-the-body-of-his-son-hector-giovanni-battista-langetti-800x567.jpg 800w" sizes="auto, (max-width: 480px) 100vw, 480px" /></em>Героят, който въплъщава силния Аз,  съответства в голяма степен на Аз-овото съзнание, доминирано от идентификацията с Персоната. Това е абсолютно разбираемо, като се има предвид, че първата половина на живота е по правило посветена на адаптиране към изискванията на обществения живот.</p>
<p><em><strong>Персоната</strong></em>, бидейки архетип на колективното несъзнавано, съответства на набора от представи, нагласи и поведения, изработени от индивида в отговор на очакванията на обществото от определена социална роля, свързана с упражнявана професия, семейно положение, други обществено значими роли и функции,  социален статус, произход и пр. По същността си Персоната е вид „копромис между индивида и социалната общност“ (К.Г.Юнг, &#8222;Две студии по аналитична психология&#8220;), резултат от „повече или по-малко съзнателна адаптация на Аз-а към условията на обществения живот“ (Холис), „сложна система от взаимодействия между индивидуалното съзнание и социалната общност, своего рода <em><strong>маска</strong></em>, която от една страна е предназначена да направи определено впечатление върху другите, а от друга страна – да прикрие истинската природа на индивида.“ (К.Г.Юнг, &#8222;Две студии по аналитична психология&#8220;). Персоната представлява компромис в по-голяма или по-малка степен с неговата индивидуалност като личност, която бива подчинена на онези очаквания, норми и качества, които са ценни за обществото. Разпадането на Персоната в средата на живота, което в повечето случаи е маркер за началото на кризата в средата на живота, може да се прояви като внезапна и неочаквана катастрофа в професионалния живот на човек, но също така и под формата на бавно, но необратимо прогресиращо злокачествено разколебаване и обезценяване на заеманите социални роли. В първия сценарий външната проява на разпадащата се Персона може да бъде фалитът на компанията на дотогава успешно развиващ се бизнес-предприемач, а във втория &#8211; човек с уважавана в обществото професия, който не се проваля с гръм и трясък, но започва да изпълнява професионалните си задължения „на автопилот“, загубвайки остротата и хъса, които е имал преди това.</p>
<p>В степента, в която индивидът се идентифицира с Персоната, той ще преживее повече или по-малко болезнено тревожността, породена от осъзнаването на илюзията за контрол на Аз-а върху различните аспекти на личния и социалния живот.</p>
<p>Ако съзнаваната част от личността, т.е. Аз-ът, изпитва изчерпване на ресурса от психична енергия на негово разположение, то тази енергия не изчезва, твърди Юнг, позовавайки се на законите на термодинамиката, а просто преминава в друга част на психиката &#8211; в слоевете на несъзнаваното, където биват активирани мощни архетипи на колективното несъзнавано.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>1 &#8211; Психични процеси:  внимание, памет, мислене и интелигентност</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/kriza-v-sredata-na-jivota-sashtnost/">Кризата в средата на живота. Същност на прехода към втората половина на живота</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Malesuada Bibendum Arcu Vitae Elementum</title>
		<link>https://milenanikolova.com/malesuada-bibendum-arcu-vitae-elementum/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 09 May 2021 19:36:09 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://startersites.io/blocksy/yogi/?p=474</guid>

					<description><![CDATA[<p>Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Amet justo donec enim diam vulputate. Eros donec ac odio tempor orci dapibus ultrices. Odio euismod lacinia at quis risus sed vulputate odio. Mi ipsum faucibus vitae aliquet nec. Sapien et ligula ullamcorper malesuada. Turpis in [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/malesuada-bibendum-arcu-vitae-elementum/">Malesuada Bibendum Arcu Vitae Elementum</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Amet justo donec enim diam vulputate. Eros donec ac odio tempor orci dapibus ultrices. Odio euismod lacinia at quis risus sed vulputate odio. Mi ipsum faucibus vitae aliquet nec. Sapien et ligula ullamcorper malesuada. Turpis in eu mi bibendum neque egestas congue. Aliquet nec ullamcorper sit amet risus nullam eget. Phasellus egestas tellus rutrum tellus pellentesque eu tincidunt tortor aliquam. Felis eget velit aliquet sagittis id consectetur purus. Lorem ipsum dolor sit amet consectetur. Nunc vel risus commodo viverra maecenas. Consectetur purus ut faucibus pulvinar elementum integer enim neque. Platea dictumst vestibulum rhoncus est pellentesque elit ullamcorper dignissim. Massa placerat duis ultricies lacus sed turpis.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Malesuada bibendum arcu vitae elementum. Pulvinar neque laoreet suspendisse interdum consectetur. Sit amet aliquam id diam. Pellentesque eu tincidunt tortor aliquam nulla facilisi cras fermentum odio. Consectetur adipiscing elit duis tristique sollicitudin nibh sit amet. Eget egestas purus viverra accumsan in nisl. Vel quam elementum pulvinar etiam non quam lacus suspendisse. Diam volutpat commodo sed egestas egestas fringilla. Odio pellentesque diam volutpat commodo sed egestas egestas. Quisque sagittis purus sit amet volutpat consequat mauris. Arcu non odio euismod lacinia. Semper eget duis at tellus at urna condimentum mattis. Posuere lorem ipsum dolor sit amet consectetur adipiscing elit duis. Sit amet commodo nulla facilisi nullam vehicula ipsum. Id ornare arcu odio ut.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Eleifend quam adipiscing vitae proin sagittis nisl rhoncus mattis rhoncus. At imperdiet dui accumsan sit amet nulla facilisi. Ut etiam sit amet nisl purus in mollis. Mauris rhoncus aenean vel elit scelerisque. Diam quam nulla porttitor massa id neque aliquam vestibulum. Egestas purus viverra accumsan in. Viverra tellus in hac habitasse platea dictumst. Sapien pellentesque habitant morbi tristique senectus et netus et malesuada. Ultrices tincidunt arcu non sodales neque. Nam libero justo laoreet sit amet cursus sit amet dictum. Magna fringilla urna porttitor rhoncus dolor purus. Non blandit massa enim nec dui nunc mattis enim ut. At volutpat diam ut venenatis tellus. Dui vivamus arcu felis bibendum ut tristique et. Magna eget est lorem ipsum. Iaculis eu non diam phasellus vestibulum lorem. Adipiscing tristique risus nec feugiat in fermentum posuere. Aliquam eleifend mi in nulla posuere. Tristique nulla aliquet enim tortor at auctor urna.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/malesuada-bibendum-arcu-vitae-elementum/">Malesuada Bibendum Arcu Vitae Elementum</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Quam Pellentesque Necnam Aliquam Sem</title>
		<link>https://milenanikolova.com/quam-pellentesque-necnam-aliquam-sem/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 09 May 2021 18:37:20 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://startersites.io/blocksy/yogi/?p=448</guid>

					<description><![CDATA[<p>Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Massa vitae tortor condimentum lacinia. Nulla pharetra diam sit amet. Nam at lectus urna duis convallis convallis tellus. Velit egestas dui id ornare arcu. Netus et malesuada fames ac. Quam pellentesque nec nam aliquam sem et. [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/quam-pellentesque-necnam-aliquam-sem/">Quam Pellentesque Necnam Aliquam Sem</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Massa vitae tortor condimentum lacinia. Nulla pharetra diam sit amet. Nam at lectus urna duis convallis convallis tellus. Velit egestas dui id ornare arcu. Netus et malesuada fames ac. Quam pellentesque nec nam aliquam sem et. Scelerisque varius morbi enim nunc. Ultrices vitae auctor eu augue ut lectus. Eget velit aliquet sagittis id consectetur. Nunc aliquet bibendum enim facilisis gravida neque convallis a. Ut aliquam purus sit amet. Feugiat in ante metus dictum at tempor. Dui sapien eget mi proin sed libero enim sed faucibus. Adipiscing at in tellus integer feugiat scelerisque varius morbi enim.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Sed velit dignissim sodales ut eu sem. Pellentesque habitant morbi tristique senectus et netus et. Nisi lacus sed viverra tellus in hac habitasse. Semper eget duis at tellus at. Lacus vel facilisis volutpat est. Massa sed elementum tempus egestas sed. Sem nulla pharetra diam sit amet nisl suscipit adipiscing. Interdum velit laoreet id donec ultrices tincidunt arcu non sodales. Eu facilisis sed odio morbi quis. Eleifend mi in nulla posuere sollicitudin aliquam ultrices. Rutrum quisque non tellus orci ac auctor augue mauris augue. Id volutpat lacus laoreet non. Risus nec feugiat in fermentum posuere urna. Tristique sollicitudin nibh sit amet commodo nulla. Cursus metus aliquam eleifend mi in.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Integer malesuada nunc vel risus commodo viverra maecenas. Urna porttitor rhoncus dolor purus non enim praesent. Sit amet est placerat in egestas. Praesent semper feugiat nibh sed pulvinar proin gravida. Est ullamcorper eget nulla facilisi etiam. Convallis aenean et tortor at risus. Arcu non sodales neque sodales ut etiam sit amet nisl. Phasellus egestas tellus rutrum tellus. Vitae ultricies leo integer malesuada nunc. Sed enim ut sem viverra aliquet eget sit amet. Ornare massa eget egestas purus viverra accumsan in nisl nisi. Morbi quis commodo odio aenean sed adipiscing diam donec.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/quam-pellentesque-necnam-aliquam-sem/">Quam Pellentesque Necnam Aliquam Sem</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Pellentesque Pulvinar Pellentesque Habitant</title>
		<link>https://milenanikolova.com/pellentesque-pulvinar-pellentesque-habitant/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 09 May 2021 18:35:21 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://startersites.io/blocksy/yogi/?p=445</guid>

					<description><![CDATA[<p>Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Massa vitae tortor condimentum lacinia. Nulla pharetra diam sit amet. Nam at lectus urna duis convallis convallis tellus. Velit egestas dui id ornare arcu. Netus et malesuada fames ac. Quam pellentesque nec nam aliquam sem et. [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/pellentesque-pulvinar-pellentesque-habitant/">Pellentesque Pulvinar Pellentesque Habitant</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Massa vitae tortor condimentum lacinia. Nulla pharetra diam sit amet. Nam at lectus urna duis convallis convallis tellus. Velit egestas dui id ornare arcu. Netus et malesuada fames ac. Quam pellentesque nec nam aliquam sem et. Scelerisque varius morbi enim nunc. Ultrices vitae auctor eu augue ut lectus. Eget velit aliquet sagittis id consectetur. Nunc aliquet bibendum enim facilisis gravida neque convallis a. Ut aliquam purus sit amet. Feugiat in ante metus dictum at tempor. Dui sapien eget mi proin sed libero enim sed faucibus. Adipiscing at in tellus integer feugiat scelerisque varius morbi enim.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Sed velit dignissim sodales ut eu sem. Pellentesque habitant morbi tristique senectus et netus et. Nisi lacus sed viverra tellus in hac habitasse. Semper eget duis at tellus at. Lacus vel facilisis volutpat est. Massa sed elementum tempus egestas sed. Sem nulla pharetra diam sit amet nisl suscipit adipiscing. Interdum velit laoreet id donec ultrices tincidunt arcu non sodales. Eu facilisis sed odio morbi quis. Eleifend mi in nulla posuere sollicitudin aliquam ultrices. Rutrum quisque non tellus orci ac auctor augue mauris augue. Id volutpat lacus laoreet non. Risus nec feugiat in fermentum posuere urna. Tristique sollicitudin nibh sit amet commodo nulla. Cursus metus aliquam eleifend mi in.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Integer malesuada nunc vel risus commodo viverra maecenas. Urna porttitor rhoncus dolor purus non enim praesent. Sit amet est placerat in egestas. Praesent semper feugiat nibh sed pulvinar proin gravida. Est ullamcorper eget nulla facilisi etiam. Convallis aenean et tortor at risus. Arcu non sodales neque sodales ut etiam sit amet nisl. Phasellus egestas tellus rutrum tellus. Vitae ultricies leo integer malesuada nunc. Sed enim ut sem viverra aliquet eget sit amet. Ornare massa eget egestas purus viverra accumsan in nisl nisi. Morbi quis commodo odio aenean sed adipiscing diam donec.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/pellentesque-pulvinar-pellentesque-habitant/">Pellentesque Pulvinar Pellentesque Habitant</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Massa Sapien Faucibus Etmolestie</title>
		<link>https://milenanikolova.com/hello-world/</link>
					<comments>https://milenanikolova.com/hello-world/#comments</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 07 May 2021 09:38:43 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://startersites.io/blocksy/yogi/?p=1</guid>

					<description><![CDATA[<p>Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Sed libero enim sed faucibus. Pellentesque habitant morbi tristique senectus et netus. Lorem ipsum dolor sit amet. Duis convallis convallis tellus id interdum velit laoreet id donec. In vitae turpis massa sed elementum. In eu mi [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/hello-world/">Massa Sapien Faucibus Etmolestie</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Sed libero enim sed faucibus. Pellentesque habitant morbi tristique senectus et netus. Lorem ipsum dolor sit amet. Duis convallis convallis tellus id interdum velit laoreet id donec. In vitae turpis massa sed elementum. In eu mi bibendum neque egestas congue quisque egestas diam. Risus nullam eget felis eget nunc lobortis mattis aliquam. Ornare aenean euismod elementum nisi quis eleifend quam adipiscing. Consectetur adipiscing elit pellentesque habitant morbi. Tempus urna et pharetra pharetra massa massa ultricies mi. Turpis massa sed elementum tempus egestas. Est ultricies integer quis auctor elit sed vulputate mi sit. Urna condimentum mattis pellentesque id. Pellentesque pulvinar pellentesque habitant morbi. Adipiscing bibendum est ultricies integer quis auctor elit. Congue mauris rhoncus aenean vel elit scelerisque mauris. Pulvinar pellentesque habitant morbi tristique senectus et netus. Consectetur lorem donec massa sapien faucibus.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Sit amet consectetur adipiscing elit duis tristique sollicitudin nibh sit. Etiam dignissim diam quis enim. Netus et malesuada fames ac turpis egestas integer. Fringilla est ullamcorper eget nulla facilisi etiam dignissim diam. Vitae sapien pellentesque habitant morbi tristique senectus et netus et. Morbi tincidunt augue interdum velit euismod in pellentesque massa placerat. Purus gravida quis blandit turpis cursus in hac habitasse. Congue quisque egestas diam in arcu cursus euismod. Semper auctor neque vitae tempus quam pellentesque. Neque viverra justo nec ultrices dui sapien eget mi proin. Hac habitasse platea dictumst quisque. Tincidunt ornare massa eget egestas purus. Tempor orci eu lobortis elementum nibh tellus. Diam maecenas ultricies mi eget mauris pharetra et ultrices.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Donec massa sapien faucibus et molestie ac feugiat sed lectus. Tincidunt praesent semper feugiat nibh sed. Eget felis eget nunc lobortis mattis aliquam. Fermentum odio eu feugiat pretium nibh ipsum. Morbi quis commodo odio aenean sed. Morbi blandit cursus risus at ultrices mi tempus imperdiet. Tortor condimentum lacinia quis vel eros donec. Neque laoreet suspendisse interdum consectetur libero id faucibus. Duis at consectetur lorem donec massa sapien faucibus et molestie. Erat nam at lectus urna. Augue mauris augue neque gravida in fermentum et sollicitudin. Sem fringilla ut morbi tincidunt augue interdum. Nullam vehicula ipsum a arcu cursus vitae congue mauris. Pharetra vel turpis nunc eget lorem dolor. Habitasse platea dictumst quisque sagittis. At auctor urna nunc id cursus metus aliquam. Mi bibendum neque egestas congue quisque.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/hello-world/">Massa Sapien Faucibus Etmolestie</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://milenanikolova.com/hello-world/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>1</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Ревност и съперничество между децата в семейството. Ролята на родителя</title>
		<link>https://milenanikolova.com/roliata-na-roditelia/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милена Николова]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 15 Feb 2021 09:47:14 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Блог]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://milenanikolova.com/?p=1527</guid>

					<description><![CDATA[<p>Ревност и съперничество между децата в семейството  Втора част Ролята на родителя &#160; В първата част обърнахме внимание на някои от факторите, които могат да обострят естественото съперничество между братята и сестрите. Наред с тези дадености, начинът, по който родителят ще участва, модерира и реагира на отношенията между братя и сестри има ключова роля. Ако [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/roliata-na-roditelia/">Ревност и съперничество между децата в семейството. Ролята на родителя</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<h1><strong>Ревност и съперничество между децата в семейството </strong></h1>
<h2><strong>Втора част</strong></h2>
<h3><strong>Ролята на родителя</strong></h3>
<p>&nbsp;</p>
<p><img loading="lazy" decoding="async" class="alignleft wp-image-1530" src="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/01/Sibling_Rivalry-1.jpg" alt="" width="564" height="423" srcset="https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/01/Sibling_Rivalry-1.jpg 648w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/01/Sibling_Rivalry-1-300x225.jpg 300w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/01/Sibling_Rivalry-1-200x150.jpg 200w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/01/Sibling_Rivalry-1-400x300.jpg 400w, https://milenanikolova.com/wp-content/uploads/2021/01/Sibling_Rivalry-1-600x450.jpg 600w" sizes="auto, (max-width: 564px) 100vw, 564px" /></p>
<p>В първата част обърнахме внимание на някои от факторите, които могат да обострят естественото съперничество между братята и сестрите.</p>
<p>Наред с тези дадености, начинът, по който родителят ще участва, модерира и реагира на отношенията между братя и сестри има ключова роля.</p>
<p>Ако двете деца не могат да играят заедно и опитите им за контакт приключват с тежък конфликт, то тогава родителите могат да помислят как да дадат повече самостоятелност на по-голямото дете, така че то да може да играе навън с връстници, докато за по-малкото се предлагат занимания, съобразени с възрастта му.</p>
<p>В този смисъл разпределянето на времето, прекарано с децата между бащата и майката, е от първостепенно значение. Между впрочем именно ролята на бащата при появата на второто дете е от огромно значение, за да се избегне усещането за изоставяне и изолация у по-голямото дете. <span id="more-1527"></span>Бащата би могъл да каже на по-голямото дете, взимайки го със себе си по работа или извеждайки го на разходка „Ти си голям/а, ще дойдеш с мене“. Така, „произвеждайки в по-горен чин по-голямото дете“ бащата предотвратява реакциите на ревност, които при възрастова разлика от 1 до 4-5 години се проявяват в зацикляне на едно по-ранно ниво на развитие и регресията към бебешки навици като напр. смукане на палец, отказ от твърда храна, завръщане към навика да се пие от шише или дори нощното напикаване. Последното се среща често у по-голямото дете като „проблем на идентичността“ (виж първа част). Фрасоаз Долто пише „Детето иска да подражава на онези, на които се възхищава, и да се възхищава на същото, на което се възхищават мама и татко. И ако те покажат, че се възхищават на бебето, вече е трудно да се намери изход – трябва да се поощрява развитието на по-големия, да се канят деца на неговата възраст, да не се оставя по цял ден край креватчето, заедно с майката и бебето.“</p>
<p>Бащата като фигура е още по-необходим за по-голямото дете, ако разликата между децата е от 5-6 и повече години. В тези случаи реакцията на ревност, както споменахме, може да се изрази в опит за присвояване на бебето. Чрез уменията за създаване, поправяне, майсторене, изследване бащата би могъл да насърчи самостоятелността на детето и да го приобщи към света на възрастните. Същата роля може да изиграе и друга фигура от разширеното семейство като баба, дядо, леля. Бабите и дядовците могат да бъдат полезни, засилвайки идентификацията на детето с родителските фигури, вместо с малкото братче или сестриче, говорейки му за нещата, които техният татко или мама са правели на техните години.</p>
<h4><strong>„Ти не си справедлив!“</strong><strong> – Как да се спасите от капана да бъдете „справедливият съдия“</strong></h4>
<p>Децата според Франсоаз Долто, особено тези, обхванати от ревност, са болезнено чувствителни към всяка проява на несправедливост в отношението на родителите. Наскоро голямата ми дъщеря ми каза: „Когато аз ходех на стол и исках да си нося храна от вкъщи, не ми позволявахте, а сега на сестра ми й позволявате.“ Франсоаз Долто съветва, че най-адекватната реакция на родителя е да покаже, че разбира емоциите на по-голямото дете, което може да се чувства гневно и недоволно и да признае, абсолютно искрено, че той като всеки човек прави грешки, и колкото и да се старае никога няма да успее да е напълно справедлив, така както и светът не е напълно справедлив. Всеки опит за оправдание, омаловажаване или отричане на възприетата от детето несправедливост, само ще засили усещането на детето, че то е неразбрано.</p>
<h4>Правила и препоръки за справяне със съперничество между сиблинги</h4>
<ul>
<li>Не си избирайте любимец. Третирането на едното дете като любимец от страна на единия или и на двамата родители залага „мините“, от които ще избухнат последващи конфликти между децата.</li>
<li>Не сравнявайте децата по отношение на качества, умения или поведение. В никакъв случай не посочвайте едното дете като модел за подражание от страна на другото. Децата в семейството са индивидуалности и от най-ранна възраст търсят онези дейности и занимания, чрез които могат да изразят себе си и различието си. Сравнението само ще ги накара да се почувстат недооценени като индивидуални личности и насилствено поставени в сянката на брат си/сестра си. А това ще посее семенцата на конфликта.</li>
<li>Когато децата са на различен етап на развитие или имат доста различни интереси, отделете време, в което да обърнте специално внимание на всяко едно поотделно, като споделите грижите с другия родител или бабите и дядовците.</li>
<li>Създайте семеен отбор, чрез който да подсилите идентификацията със семейството като обединяващо цяло, в противовес на борбата за превъзходство между отделните членове. Тук от безспорно значение е моделът на отношенията на двамата родители. В него не трябва да има никакво място за съревнование и сравнение. Например, ако излизате на разходка с друго приятелско семейство, можете да мобилизирате отбора да подготви всички, необходими за излет на открито игри и спортни принадлежности. Или ако участвате в доброволческа акция за почистване на квартала от боклуци, си поставете за цел да почистите най-добре Вашият район. Това може да не са събития, които възникват ежедневно, но с малко въображение и находчивост ще откриете и други случаи, в които семейният отбор може да бъде призован за действие.</li>
<li> Възлагайте на децата задачи, които да изпълнят заедно. Когато са по-малки, задачите могат да бъдат грижа за домашния любимец, или подреждане на детската стая, закачане на празнича украса. А когато са по-големи, могат да приготвят закуска заедно за мама и тати, или пък да участват заедно на благотворителна дворна разпродажба.</li>
<li>Направете Пано на сестринското/братското поведение, на което записвайте или обозначавайте със символи/рисунки случаите, в които едното от децата е направило нещо добро и похвално за другото дете: помощ да се справи със задача,  подарък или споделяне на нещо свое.</li>
</ul>
<p>По книгите на Франсоаз Долто <em>&#8222;Когато се появи детето&#8220;</em> и <em>&#8222;Основни етапи на детството&#8220;</em> и статии от интернет пространството</p>
<p><a href="https://milenanikolova.com/wp-admin/post.php?post=1520&amp;action=edit">Към първа част</a></p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com/roliata-na-roditelia/">Ревност и съперничество между децата в семейството. Ролята на родителя</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://milenanikolova.com">Психолог и психотерапевт - Милена Николова</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
