Тази група психотерапевтични терапии включва класическата психоанализа (З.Фройд), Аналитичната психология (К.Г.Юнг), Его-психологията (Хартман), Психологията на Аз-а (Кохут), Теориите за обектните отношения (М.Клайн) и др. Общото между тях е акцентът върху несъзнавания конфликт между противостоящи си мотиви. Терапевтичният ефект се постига чрез инсайт за стоящия в основата на психичното страдание конфликт, и освобождаване на енергия, „заприщена“ от държането на конфликта в несъзнаваното. Психичните защити служат на Егото за предпазване от осъзнаване на психични съдържания (спомени, идеи, желания), които са в разрез с Аз-идеала или с моралните норми. Втората обединяваща идея във разновидностите на психодинамични теории е преносът. Преносът се състои в реакциите и емоциите отнесени към личността на психотерапевта. Чрез интерпретация на случващото се в преноса се работи, както със защитите, използвани, за да бъде държан конфликта в  Несъзнаваното, така и със самия конфликт.  Аналитикът реагира на преноса по начин, различен от поведението на родителските фигури и така клиентът постига терапевтична промяна.