Когнитивно-поведенческите терапии работят за постигане на терапевтична промяна на дадено дезадаптивно поведение/симптом чрез разкриване на когнициите (мислите, оценките, съжденията), които стоят в основата им. Ролята на придавания от индивида смисъл на дадено събитие и процесите на оценка са демонстрирани от Р.Лазарус, който установява, че не стимулът сам по себе си има стресогенен ефект, а оценката, интерпретацията и очакванията на хората, са това, което определя техните физиологични и поведенчески реакции.

Когнитивните терапии целят коригиране на нереалистични възприятия и погрешни интерпретации. Те търсят причините за дисфункция в дефекти на когнитивните процеси , селективно внимание тенденциозни умозаключения и неотчитане на положителен опит.

В началото на 60-тте години Албърт Елис формулира модела на първата когнитивна терапия, наречена от него Рационално-емоционална терапия. Според Елис това, което води до емоционален дистрес и до проблеми в адаптацията е усвояването на ирационални убеждения и икривени когниции, които се задействат в отговор на определено активиращо събитие и причиняват негативния емоционален отговор и невротичните симптоми. РЕТ използва богата палитра от клинични техники, включително себенаблюдаване, дебатиране, ролеви игри, моделиране и др.

Терапевтичният подход на Аарон Бек възниква също през 60-тте. В клиничната си работа с депресивни пациенти, Бек, започва да забелязва последователен модел на съзнателни отрицателни мисли за тях самите, света и бъдещето, който той нарича „когнитивна триада“ на депресията. За да преструктурира депресивните когниции, Бек използва редица поведенчески техники, напр. планиране на приятни дейности. Както и при РЕТ повечето от поведенческите задачи в когнитивната терапия се провеждат, за да се проверят фундаменталните убеждения на клиентите.

Източник Пълен наръчник по психотерапия, Б.Бонгар и Л. Бютлър, Издателство Лик, 2002

Тази статия е информативна. Моята практика не предлага когнитивно-поведенческа терапия.