Първата среща с терапевта е възможност да си отговорите на въпроса: бих ли могъл да работя с този терапевт? Мога ли да му се доверя? Допада ли ми неговият начин на работа и разбирането за същността на проблемите, които са цел на психотерапията, както и подхода за постигане на терапевтична промяна? Мога ли да се ангажирам с определена честота на сесиите, продължителност на терапията и степента на моята лична ангажираност, както и степента на споделяне?

Първата среща има опознавателен и оценъчен характер и за двете страни. Тя е възможност за клиента да представи целите си, проблемите или страданието, което го води при психолога. Наред с това клиентът може да използва първата сесия да зададе въпроси, свързани с професионалния опит и специализация на терапевта и най-вече през собственото си преживяване за личността на терапевта да вземе решение дали би могъл успешно да си партнира с него.

От своя страна терапевтът представя квалификацията, опита си и основните принципи на психотерапевтична работа, в това число и професионалните етичните норми, които са неотменна част от консултирането и психотерапията. Терапевтът има възможност да чуе начина, по който клиентът представя проблемите си и очакванията от терапията, да разсее някои съмнения или страхове относно психотерапевтичното взаимодействие. Важна цел на първата сесия е терапевтът да може да формулира заявката на клиента, така че да се постигне споделено разбиране за целите на психотерапевтичната работа. Следващата стъпка е определяне на рамката на работа, която включва честотата на сесиите, продължителността им и заплащането.

В редки случаи терапевтът може да прецени, че проблемът на клиента не е от полето на неговата професионална компетентност или пък че започването на психотерапевтична работа с клиента би било в противоречие с етичните принципи и норми. В този случай клиентът бива насочен към друг терапевт или специалист в сферата на психичното здраве.